Голем срам налази българските земи…
Чета по форуми и във ФБ, че напоследък народът масово се срамува, защото националното му достойнство било унизено. Бурни чувства кипят и изкристализират в термини като триумфи и провали, гордости и унижения, възходи и падения.
А на дъното – самото българско достойнство, изградено върху 1300 години история и други подобни.
Оказа се, че посещенията в Русия и на президента Радев, и на премиера Борисов са щедрият източник на срам и чутовни унижения.
За опозицията и двете посещения били „провал“. Ще рече човек, че именно тя възлага и на двамата задачи, които те не са изпълнили.
Всичко, което им е минало през ума на опозиционерите, президентът и премиерът изобщо не са изпълнили!
И всеки изрежда какво му е минало през ума… а колко е този ум е съвсем друг въпрос.
Някои пък били изпитали най-голямото унижение през живота си затова, че премиерът Борисов не само отиде при Путин, но и му се извини!
А всяко извинение било унижение за нашего брата... Достойнството българско било погазено. Ами ето го доказателството за синята българска кръв – от всичко се чувстваме унизени!
Ма как така ще се извинява, бре? Гордост му е майката! Защо не начука канчето на Путин за Крим? А за комунизма? И за кирилицата – да не говорим колко са ни задължени! Никакви извинения за тоя диктатор! Мачкай!
Покрай „върховното унижение“ започва да се прокарва и изцяло нелогичното твърдение, че България правела политически завой към Русия. И дори срещам призиви за въоръжено спасяване на рОдината, че вече нямало накъде. 
:)
Цветанов се скъса да обяснява, че извинението е за Южен поток, по който Русия похарчи доста грешни пари, докато ги разигравахме. Но няма кой да го чуе.
Явно и тук ще трябва да се обясняваме като за първолаци, макар че няма да мога да бъда изчерпателен.
Всеки може да проследи историята на „Тройния шлем“ на Първанов - АЕЦ „Белене“, газопровода „Южен поток“ и нефтопровода „Бургас – Александруполис“. Замислени и подписвани от проруски настроени наши правителства, тези бизнес проекти наистина пораждаха големи съмнения. Но в годините от 2008 досега по един или друг начин ние си дръпнахме обратно хвърлените въдички.
Нека сме наясно - това не са бизнес отношения между Путин от руска страна и Станишев, Орешарски и Борисов от наша, а между двете държави – Русия и България. В цивилизования свят всяко ново правителство е длъжно да признава и поема международните ангажименти на предходните правителства. Промяната им трябва да става по предвидим законен път – в противен случай никой няма да рискува да прави бизнес със и във такава държава.
Като проект между Русия и ЕС Южен поток напредна много и няма как да не стигнем до извода, че ние от ЕС бяхме некоректни, а Путин – на страната на булката, както иносказателно обичат да се изразяват някои. Че при „Белене“ България беше некоректна се доказа и от решението на Международния арбитражен съд.
А Борисов отиде при президента Путин не само като български премиер, но и като представляващ ЕС.
Така че според мен повод за извинения имаше по две линии.
А извинението е инструмент, който може да се използва в различни случаи.
Може да се извиниш, когато си виновен.
Но може да се извиниш и с ехидна усмивка, когато очевидно за всички не си виновен.
Може да се извиниш, за да прекратиш глупав спор – като голям батко, който отстъпва, за да предотврати по-голям конфликт.
Да осъзнаеш и признаеш публично грешка – това е високо морален акт.
Да се извиниш вместо друг, когато не си виновен - саможертва за доброто на потърпевшия.
Да се извиниш, за да предотвратиш по-голям конфликт - мъдра далновидност.
И в трите случая ти си моралният победител в ситуацията. А когато си морален победител, няма как да си унизен.
У нас колкото по-незабележим е един човечец, толкова по-чувствителен е към достойнството си. Някой българин направи нещо значително – той веднага се развиква колко много се гордее. Друг направи нещо лошо – нашият се скъсвал да се срамува. Но никога не чуваме самият той какво е направил, с което да се гордее. И срамовете, и гордостите му се възпламеняват само от чужди дела. Личното му достойнство е толкова голямо, че да му се чудиш за какво му е този излишен разкош, след като не го употребява за себе си.
Странни хора!
Колкото по-незначителни са в живота, толкова повече се репчат с чест и достойнство. Интересното за мен е, че тази особеност се пренася от личностите и върху политическите ни партии. Особено ранима чувствителност към достойнството си проявиха в случая клонящите към изчезване десни партии. :)
Човешката цивилизация е подредила в историческия си музей доста войни, започнати заради накърненото достойнство на владетели. Но не владетелите са губили живота си на бойното поле, нали? Печалните последици от голямото самочувствие на владетеля - каша от гордост, достойнство и чест, са най-напред за народа.
Ръководителят на една съвременна демократична държава – който и да е той, не може да си позволи да проявява достойнство така, както някои го разбират. Тежестта на дълга да работи за държавата го принуждава да изключи изцяло личността и личните си отношения от арсенала на работните си понятия и да поддържа контакти с всякакви държавни ръководители - от почтени и високо уважавани личности, до широко неодобрявани диктатори. Принуден е да се среща и да любезничи и с хора, които не приема и дори не понася. Да си избираш с кого да общуваш - този разкош е достъпен само за обикновените хора, които не носят отговорност за държавните дела. За него е забранен.
Пътят на всеки политик е стръмен. Понякога успява да се изкачва към върха, друг път за почивка прави крачки встрани по пътека на същата височина.
А понякога се срива и пада долу в ниското - където, клекнали на завет и вперили любопитен взор нагоре, коментираме ние, зяпачите.
За съжаление – най-често злорадо.
А Русия само безмълвно и гузно наблюдава че пак да ни "спасява и освобождава" :-(
Достойнството ни е изопачено и вменено ни за забрава за да бъде осъзнато осквернено !!!
