Преди двайсетина дни здравният министър се закани на болниците: 
- Купонът свърши!
За какъв ли купон говореше д-р Москов?

Към момента болниците в България според собствеността им са три вида – държавни, общински и частни. 
Някои от наследените от комунистическо време общински болници създават проблеми, тъй като са много големи и общините нямат пари да ги издържат. Това се случва и с други болници - и тогава се налага държавата да вади средства от бюджета и да ги спасява.
Винаги, когато става дума за здравеопазване, търсим сметка на държавата. Защото по конституция България е социална държава, а здравеопазването е от сферите, в които се прилагат социални и солидарни принципи.

Но болниците са търговски дружества. Възползвайки се от закона за търговската тайна, те крият сметките си. Там някъде ли върви купонът? Защо държавата да не може да ги остави да фалират, а трябва да помага на частници?

Известно е, че парите за здравеопазване никога не стигат. Но е известно и че от 2008 г. досега са нараснали почти два пъти, а не се забелязва нещо да се е подобрило. 
Какво става с тези пари? Болниците са някакви много сакати търговски дружества - нямат право да формират печалба. Къде отива печалбата им? Или винаги работят на загуба? Не знаем, търговска тайна е...

Ще напомня, че по закон държавата плаща здравните вноски на деца, на учащи до 26 години, пенсионери, държавни служители, военни и може би още няколко категории. Някои изчисляват, че става дума за около 4 милиона души – повече от половината население на страната.

След изявленията на здравния министър д-р Петър Москов за предлаганите реформи чухме силни критики против тях.

Д-р Стойчо Кацаров, бивш зам. министър, а понастоящем председател на Центъра за защита правата в здравеопазването, наскоро даде интервю, в което разясни колко много противоречи на Търговския закон и на Закона за конкуренцията новата методика на МЗ, според която болниците ще получат до 95% от изработеното през 2014 г. Докторът защити “правата на болниците” така: 
- слагането на бюджети в една стопанска дейност е нонсенс
- това е стопанска дейност, високотехнологичен бизнес и той не подлежи на бюджетиране.

Да разбираме ли, че защитата на “правата в здравеопазването” се свежда до защита на “бизнеса” на болниците?

Как при болниците се осъществява един от принципите на свободния пазар – конкуренцията? Тя би трябвало да води до повишаване на качеството на медицинските услуги, а виждаме, че това не се случва...

Всяка болница знае, че в НЗОК седят едни пари, които лекарите й могат да усвоят по клинични пътеки. Седят си парите там и чакат, а който изпревари, той натовари! 
И започва една благородна конкуренция чрез ненужни хоспитализации, операции, манипулации и изписване на скъпи лекарства... докато парите в НЗОК свършат. Кой колко е усвоил – никой не знае, търговска тайна е. 
Излиза, че конкуренцията се прилага единствено при източването на пари по клинични пътеки от НЗОК!
Ще добавя и че до 40% от парите по всяка клинична пътека по закон се ползват за финансов стимул на медицинския персонал – т.е. влизат директно в лекарския джоб. Не знаем дали има болница, която не е ползвала тавана от 40%, а поне 39% - пак е търговска тайна.

Нямам никакво съмнение, че от гледна точка на болниците парите в НЗОК са тяхна собственост. 
Само това може да бъде причината когато първият кабинет на ГЕРБ смени предназначението на резерва на НЗОК и използва парите за други цели, да чуем възмутени изявления, че парите били “откраднати”! Краде се собственост, нали? 

Друг голям критик на замисляните реформи е г-н Илко Семерджиев, създател на НЗОК и здравен министър в правителството на Иван Костов.
Той не приема планираните реформи, като ги критикува от десни идеологически позиции така:

- те представляват неокомунистически мерки, тъй като водят до пълна доминация на държавата в НЗОК, а осигурителната система не е държавна, а обществена - имаме солидарен модел, в който правилото е, че управляват парите тези, които ги дават
- те рецентрализират и одържавяват окончателно НЗОК.

Според него държавата е враг на здравеопазната система. От друга страна обаче тя трябвало да отговаря за нея. Да ме прощава, но има нещо шизофренно в тази работа.
Комунизъм е одържавяването на икономиката, а не на социалните системи. Ако държавата няма думата, защо винаги търсим вината за състоянието на здравеопазването в нея, а не в НЗОК?

Г-н Семерджиев е изчислил, че по закон държавата трябва да плаща здравните вноски на над 4 млн. граждани и я критикува, че не е коректен платец.
Съгласни сме, но тогава ще попитаме – защо г-н Семерджиев се е объркал толкова да твърди, че тя нямала право да има повече влияние в НЗОК? Да плащаш осигуровките на 4 милиона български граждани е достатъчно основание държавата да има повече представители в НЗОК и точно затова добави двама свои представители в надзора й!

Ще си позволя една забежка ad hominem.
Г-н Семерджиев се представя публично като почетен председател на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване. 
Проявих интерес към този международен институт.
Оказа се, че “институтът” всъщност е фондация, регистрирана през 2004 г. с име “Международен институт по здравеопазване и здравно осигуряване – БГ”.

Много интересно име... зададох си въпроса дали мога да регистрирам фондация с име “Международно министерство на здравеопазването – БГ” и да се представям пред обществото като почетен министър на това министерство. Ако опитам, ще ви съобщя резултата. Да не забравя – институтът-фондация има един представляващ и един член на управителния съвет. Заедно с почетния председател – трима души.
А от лятото на миналата година въпросната фондация-институт се появява и в регистъра на българските фирми.
Сега разсъждавам по въпроса колко трябва да тежи в общественото пространство мнението на един почетен председател на странния троен хибрид с двама члена "фондация-институт-фирма".

Ще завърша с личното си мнение (по Катон Стари): 
– Прочее, статутът на болниците като търговски дружества трябва да бъде премахнат! 
Здравеопазването е важна социална сфера и щом държавата носи отговорност за нея, то трябва да бъде одържавено!
Купонът на бизнеса в него трябва да свърши!