Постинг
24.11.2013 21:25 -
ЦИТАТ ЗА РАЗМИСЪЛ
“...деца на един народ, който се е втурнал сред нашата европейска култура от хилядолетна варварска несъзнателност. Откъснати от старата култура, от патриархалното, неусвоили още новата, те стоят на средата, всички на един кръстопът, и несигурността на всеки един от тях е тая на цял един народ. Ние, европейците, живеем като в топла къща сред нашите стари традиции. ...(а този народ е) изгорил зад себе си дървената колиба на първичното време, обаче не е построил още своята нова къща. ...
Нищо не е здраво, нищо няма своята цена, своята мярка в тази епоха, звездите на вярата вече не светят над техните глави и законът отдавна вече не грее в тяхната гръд. ... те са винаги стреснат и изплашени, винаги се чувстват унижени и оскърбени и всичко това поради единственото първично чувство на нацията – че не знаят кои са. Те непрестанно се срамуват... Не знаят дали струват много, или малко. Те стоят вечно на границата между гордост и разкаяние, между самонадценяване и самопрезрение, вечно се оглеждат към другите и ги гложди безумният страх да не изглеждат смешни. ... За тях няма отговор на нито един въпрос, нито един път не е достатъчно равен за тях. Те всички са хора на прехода, на едно ново начало.”
Познато ми е до болка, но най-вече до гняв. Добре ни е наредил, нали?
Само че това е писано преди сто години и не е за българския народ.
Написано е от великия Стефан Цвайг за руския народ.
Продължението оставям на вас.
Нищо не е здраво, нищо няма своята цена, своята мярка в тази епоха, звездите на вярата вече не светят над техните глави и законът отдавна вече не грее в тяхната гръд. ... те са винаги стреснат и изплашени, винаги се чувстват унижени и оскърбени и всичко това поради единственото първично чувство на нацията – че не знаят кои са. Те непрестанно се срамуват... Не знаят дали струват много, или малко. Те стоят вечно на границата между гордост и разкаяние, между самонадценяване и самопрезрение, вечно се оглеждат към другите и ги гложди безумният страх да не изглеждат смешни. ... За тях няма отговор на нито един въпрос, нито един път не е достатъчно равен за тях. Те всички са хора на прехода, на едно ново начало.”
Познато ми е до болка, но най-вече до гняв. Добре ни е наредил, нали?
Само че това е писано преди сто години и не е за българския народ.
Написано е от великия Стефан Цвайг за руския народ.
Продължението оставям на вас.
Няма коментари
