Вече дни наред различно големи групи хора се събират в столицата, за да спасяват. 
Един ден спасяват планината Пирин, друг ден – Витоша. 
През лятото спасяваха морски плажове, сега – зимни курорти.
В общи линии – спасява се всичко, което ви дойде на ум, а спасителите са те и никой друг.

Няма как хората от възрастното поколение да не си спомнят за книгата на Селинджър, която беше бестселър в годините на нашата младост. В нея главният герой, добро и симпатично момче на около 16 години, в стремежа си да порасне по-бързо се лута насам-натам и непрекъснато попада в глупави ситуации, излизането от които е толкова болезнено, че накрая попада в психиатрията. 
Слушам и чета разнопосочните и несвързани приказки на участниците в спасителните протести. Да ме извиняват, но приличат на избягали от психиатрията. Няма никаква логика, няма здрав разум, няма елементарно разбиране в общуването им с властта, която е даже прекалено търпелива към тях. Каквото и да им се каже и обещае, отговорът им е, че не вярвали. На всичко отгоре имат нахалството да блокират централни пътни артерии и да нарушават спокойствието на останалите.
Кой им е виновен, че не вярват на правителство, на което вярват повече от милион и двеста хиляди български граждани?

В някои дни спасителните им мераци нарастват неимоверно и тогава шумно провъзгласяват, че ще спасяват държавата.

И като стигнаха и до спасяването на държавата, лъсна истината – никакъв “зелен” протест, това е политически протест на едни нови “политици”, които си бяха повярвали прекалено много, а реалността им зашлеви такъв шамар, че още не могат да се окопитят и започнаха се държат налудничаво. Лудостта им стигна дотам да накарат "зелена" евродепутатка, облечена в селски червен пуловер, да изчете омръзналите ни техни тезиси като упрек към българския премиер в ЕП. :)

Вече е пределно ясно, че това е тийнейджърското подскачане на едни жалки партийки, на които много им се иска да са пораснали, големи и значими - но не са! 
Дребни са и са незначителни - и ако не могат да приемат тази истина, проблемът е техен, не е на обществото.

И Петър Стоянович си е спомнил шизофренното поведение на една от тези партийки и говори за вече клинични измерения на обществения дебат по въпроса.

Докъде може да се задълбочава такова поведение трябва да кажат психиатрите - но ако медиите продължават да обръщат внимание на психически лабилни хора и да се опитват да ни ги представят за нормални, ще кажа за сетен път, че обществото ни няма по-голям враг от медиите!

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6670786