Постинг
14.05.2016 00:49 -
АВТОРЕ, ИЗПИКАЙ РАДАНЧО!
Дълбоко уважаваният от мен наш сатирик Йордан Попов (мир на душата му) има един разказ, интригата в който се завърта около изпикаването на главния му герой.
Човечецът е незначителен, но с болни бъбреци. Действието се развива в курорт за лечение с минерална вода, от чието въздействие бъбреците му често го принуждават да търси тоалетна. В такъв един момент, когато се намира на улицата в непознатото градче, започват патилата му, описани в разказа.
Притеснен от неотложната си физиологична нужда, героят затъва все повече и повече в глупави ситуации и спасителното изпикаване все се отлага. Читателят напрегнато следи кога ще се случи благоприятният изход, съчувствайки на незначителния герой и духом, и телом. Но до края на разказа героят така и не се изпикава.
Не знам как реагират другите читатели, но след всяко внимателно препрочитане с надеждата предишния път да съм пропуснал облекчаващото изпикаване, аз хуквам да го направя с чувството, че помагам на героя по някакъв начин.
Дали цензурата в онези години е резнала развръзката като несъответстваща на комунистическия морал, или авторът я е забравил, вече не мога да попитам. Мога само да отбележа, че краят на разказа е учудващо постен и скучен.
Но винаги се сещам за този разказ, когато гледам участие на раданчо кънев в някой телевизор.
Не мога да се освободя от чувството, че Радан не е изпикан, преди да седне на стола в студиото.
Лудото му препускане из телевизионните студиа и още по-лудото редене на странни политически пъзели издават напрежение, което се чудя как да си обясня.
В напрегнатото сухо преглъщане, мазната пот по темето, честото премигване и сведения поглед, който се стрелка насам натам крадешком, психолозите сигурно ще разпознаят класическите симптоми на патологичния лъжец.
Но аз не съм психолог и смятам, че напрежението му иде от това, че не е изпикан. А и е всеизвестно, че Раданчо никога не отказва биричка.
Ако да би се задълбочил в затъването на Раданчо във все по-нелогични “политически анализи” на ситуацията в България, от абсолютно оплетените фантасмагории и фантазми за събития, които съществуват само в неговата глава, психиатър като д-р Николай Михайлов сигурно би направил изводи за психически проблеми и сериозно разстройство на личността - но ако не ставаше дума за предводителя на бившата му партия, разбира се. Затова си мълчи.
Но аз не съм психиатър. Асоциацията ми на най-обикновен зрител е с неизпикания и напрегнат герой на Йордан Попов, Бог да го прости.
Авторе, който и да си, изпикай най-после Раданчо, че да мирнем и ние, невинните зрители на гнусния му политически цирк!
Търсене
За този блог
Гласове: 649