Ще си кажа мнението за “ада” в зала Арена Армеец – така, както ни го представят медиите. И предупреждавам, че е скандално.    Още на сутринта след изборите медиите ни показаха репортажи, в които една-две членки на секционни комисии истерично се възмущаваха от нарушение на правата и свободите им – не ги пускали да излязат от залата. Били затворници – изписаха го с ярко червило по витрините на сградата, заедно с патетичния призив за помощ SOS.    Със сигурност психолозите биха квалифицирали поведението им като истеричен пристъп на клаустрофобия. Не мога да си представя как може да се изпита клаустрофобия в най-голямата спортна зала в София, но - факт! Можело, и то само след 4-5 часа престой. Аз подозирам, че дамите са имали намерение да прекарат няколко часа в някой нощен бар, но няма как да го докажа.   Днес научаваме, че следващата крачка на “затворничките” щяла да бъде оплакване където трябва от грубото нарушение на правата и свободите им, от което били пострадали.   Веднага си представих как космонавт, затворен в космически кораб, би подал жалба, че е ограничено правото му на свободно придвижване. Че е лишен от лична свобода и неприкосновеност. Че в космическия кораб е било ад и е имало риск за здравето и живота му. Небезизвестният адвокат Екимджиев с удоволствие би се нагърбил да го представлява пред всички съдилища по правата на човека на планетата Земя, па и в галактиката.   Ако кажете, че космонавтът е знаел предварително при какви условия отива и е отишъл доброволно, ще имате право.   А членовете на комисиите не са ли знаели? Години наред в нощта на изборите медиите следят предаването на секционните протоколи и очевидно недобрата организация на този процес. След като информирано и доброволно са се наели да вършат тази работа, имат ли право да се оплакват? Съзнателно са приели ограниченията и затрудненията, които ще изпитат.    Да си припомним институциите, които са заети в изборния процес:   Централната избирателна комисия (ЦИК) е независим и постоянно действащ орган, избира се от парламента. Общинската избирателна комисия (ОИК) се назначава около 2 месеца преди изборите. Членовете й са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс и за тези избори получават заплата – в случая от 5 септември 2015 г. до 7 дни след обявяване на резултатите от изборите за І тур или за ІІ тур, ако се произвежда такъв.  Участниците в секционните изборни комисии (СИК) получават еднократно заплащане за деня на изборите. Ще видите всички възнаграждения в линка най-долу.   Т. е. – в продължение на години ние плащаме заплати на ЦИК, за да упражнява методическо ръководство и контрол над изборните процеси в страната, два месеца плащаме заплати на ОИК, за да изучат  задълженията си според закона, да организират изборния процес и да го проведат - като при това получават съдействие от цялата държавна администрация. И ако те не организират  работата както трябва, първите потърпевши са членовете на СИК, а после и ние, избирателите.   Виждате ли някъде място за обсъждане на правата и свободите на човека?  Аз не виждам. Но някои глави не са тикви, а направо кратуни. Защото когато участваш доброволно в един административен процес и намериш несъвършенства в него, нормалното е да направиш предложения за промени, а не да крещиш истерично за някакви свои принципни права.  Макар че ако питате Екимджиев, той ще ни насърчи целокупно да го упълномощим да ни представлява в Страсбург.    Само преди година Мая Манолова, подпомогната от “активни граждани”, изготви нов изборен кодекс, с който трябваше да ни зашемети колко успешно е решила всички проблеми на изборния процес.  Ами, зашемети ни.   Зашеметяват ме и медиите, които непрекъснато ми навират в носа хора в очевидно недобро психическо здраве, защото скандалите се продавали добре. Нямам предвид само “затворничките” от Арена Армеец.  Защо трябваше да ни показват истериите на Бисер Петното, Йоло Денев, Босия, Волен Сидеров... хайде да не ги изреждам всичките. Та накрая се убедихме и в “доброто” възпитание на зам. председателката на ЦИК.   В годините на младостта ми, когато фармацевтичната индустрия не предлагаше голям набор от успокоителни медикаменти, лекарите лекуваха истерията много ефективно. Един най-обикновен и безплатен шамар оправяше положението.  Някой ще каже, че не е хуманно.  Но хуманно ли е да ни показват истерични пристъпи по телевизията? Как е въздействала на децата и младежите гледката на крещящи хора с налудничави погледи и още по-налудничави разсъждения?   А че никой журналист не попита оплакващите се дали не представляват губеща изборите политическа партия, беше съвсем, съвсем случайно...   https://www.cik.bg/bg/decisions/1546/2015-08-27