Можеше да има и наименовани на изтъкнати преподаватели – знае се, че вече е било предлагано след смъртта на изключителния преподавател по римско право  Тео Пиперков. 

Дори и да нямаше вече взето отрицателно решение в Юридическия факултет по подобен казус (което веднага след обявяването на петицията стана достояние на широката публика, та този натиск сега изглежда повече от неуместен), то извън конкретиката нещата изглеждат така:

Журналист обявява юрист за толкова заслужил за правните науки в България, че настоява юридическата общност в СУ да му въздаде точно определена почит. Забележете - не каква да е, а точно определена!
Не колегите му от университета, не специалисти-юристи от други университети – съвсем външен човек, който няма никакво понятие от право, е решил, че този юрист е достатъчно велик, за да бъде почетен както той желае. 

Това не е почит, а голямо унижение за починалия. 
Макар и да не споделям политическите тежнения на г-н Таков, признавам, че беше интелигентен човек. 
И дори си позволявам да предположа, че ако беше жив, щеше да възкликне: 
- Nec supra crepidam, Tatyana! 
Което ще рече:
- Не хвалете неща, от които не разбирате.