Не вярвам да се намери човек, който да отрече, че горе-долу от 2013 г. насам нашите медии ни заливат не само с фалшиви, но най-вече с негативни „новини“. Слагам кавички на „новини“, защото случайна катастрофа или сбиването на ученици в някое училище в никой случай не може да бъде обществено значима новина, а новинарските емисии на всички медии започват и завършват с подобни жълти глупости.

Сякаш костинбродската афера през 2013 г. отвори кутията на Пандора и от нея изпълзяха всякакви гнусни гадини, които плъзнаха между нас да сеят отровата си. Безнаказаността на тази афера даде кураж на родната журналистика и тя постигна ненадминати досега върхове на разпространяване на слухове и лъжи. Чрез камерата и микрофона се осветяват случайни граждани и мненията или съмненията им се поднасят като експертни или масови – типичен пример за това е плачещата баба с козичката, която преди седмици беше употребявана като бухалка срещу властта.

Това поведение на медиите се превръща в заплаха за националната сигурност – каквато ще бъде например епидемията по дребния рогат добитък, ако не бъде овладяна.

Ако те се оправдават с това, че обществото ни е било лишавано от подобна информация по времето на комунистическия тоталитаризъм, защото нямаше свобода на словото, ще им задам въпрос:

- Защо преди 1989 г. властта смяташе, че за такива случаи не трябва да се знае? Знаем отговора - защото трябваше да ни се внушава, че живеем в най-добрия строй, при който лоши неща не се случват, нали? Власт, която контролира медиите, не допуска лоши новини.

Но щом днес такава информация е на първо място в новините, значи сегашната власт НЕ контролира медиите!

Недоумявам - защо непрекъснато се твърди обратното?

Как да си обясним 111-то място по свобода на словото през 2017 година, отредено на България в класацията на НПО-то „Репортери без граница“? Класацията се базира на информация, подадена от анонимни журналисти. Кой ги контролира – дали е властта, или е собственикът на медията? В същото време в Индекса на демокрацията на The Economist Intelligence Unit (EIU) за 2017 г., където класацията се прави въз основа на показатели, а не на анонимни субективни усещания като при „Репортери без граница“, на България е отредено 47 място по свобода на словото.


Недоумявам, тази огромна разлика е доста нелогична! И съмненията са към анонимните сигнали на „Репортери без граница“, а не към обективните показатели на EIU!
Но именно това съмнително 111-то място се размахва като основна причина за възстановяването на предаванията на радио „Свободна Европа“ на български език от бившите му служители Алекс Алексиев и Димитър Бочев.


Според Бочев у нас имало „лакейско отношение на отделните електронни и неелектронни издания към властимащите“, а според Алекс Алексиев американският Конгрес не знае за авторитетната класация на The Economist Intelligence Unit и вярва само на "репортерите".

Очевидно ще имаме на разположение още една медия - опозиция на ГЕРБ.

Напомням на господата, че имат огромна конкуренция в лицето на „Дойче Веле“ – медия със същото реноме като на „Свободна Европа“ от старите времена и вече години наред – опозиция на ГЕРБ с безочливо срамен език. Въпреки огромните усилия, които „Дойче Веле“ положи, не успя да свали ГЕРБ от първото място на всички избори през последните 10 години.


Желая същия „успех“ и на възродената „Свободна Европа“!

Бива ли да сте толкова наивни и лековерни?!

Не разбрахте ли, че това е партенка, фалшива новина, измислена от някаква организацийка, която твърди каквото си иска, защото е напълно безотговорна.

Най- свободните медии в света са българските. Тук от години псуват дори и премиера на майка, а нищо не им се случва.

Истина е обаче, че българският журналист е кръстоска между курва, лайно и идиот, а българските телевизии са библия на идиота. Това е РЕАЛНОТО състояние на нещата.

"Лековерни" са онези, на които им изнася - не само емигрантския кръг на Алекс Алексиев и Димитър Бочев, но и БСП, и красивите жълтопаветници извън парламента. Всякакви щуротии ще се твърдят от празната надежда да свалят ГЕРБ.