След като и козичките на една баба отидоха да пасат из райските полета – както си му е редът, да се върнем към предизвикателството, което позабравихме заради тях.
Обу ли се Босия, понахрани ли се, докато дойде пак времето да се занимаваме с него? Приятелите му леят сълзливо-патриотично-гневни тиради и редят всякакви заклинания и проклятия към гражданското общество и демокрацията.
Всъщност - трябва ли да ни интересува докъде ще стигне инатът на Босия? 
Всеки може да си измисли желание и да постави ултиматум на държавната власт да му го изпълни. 
Но това е искане да наложиш своята лична воля на законно избрано от над милион твои съграждани правителство! Откъде накъде? Кой си ти – в сравнение с милиона? Избра ли те някой, какви права в повече от съгражданите си имаш? Ти ли си съдникът за доброто и лошото, за справедливото и несправедливото?
Този човек се гаври с демократичния ред в държавата. Ще го допуснем ли? 
Колкото и да ни е мил един живот, демокрацията трябва да ни е по-мила!
Да прави със себе си каквото иска – негова воля.

Аз никога няма да се съглася демокрацията ни да бъде изнудвана и рекетирана заради лични капризи!