Постинг
30.11.2017 00:56 -
КАК НЕ СЪМ...
Как не съм един талант! Пък и да са ми по-малко годинките...
Седнали да ми мрънкат едни измислени интелектуалци и да дращят глупости как държавата не се грижела за културата. А в това време животът предлага с пълни шепи теми от интересни до драматични, от драматични до героични и даже понякога патетични със задължителен елемент на трагедия.
Геният на немската литература Томас Ман е написал изключителния си роман от цели 380 страници “Лоте във Ваймар” за мимолетната среща на Гьоте с негова възлюбена от младостта. Дали е имал удобства и сигурност? Писал я е в изгнание и в отчаяние, докато в родната му Германия държавата е горила предишните му книги на публични клади.
Тези дни двама видни българи – Цар и генерал, всеки от тях с удивителна съдба и жизнен път, отново се събраха пред погледите ни, но в нови, почти разменени роли. В името на България. И всеки от тях показа колко е голям. Нито единият тържествуваше, нито другият се чувстваше унизен. Както имах случай да кажа преди няколко дни – колкото по-голяма е една личност, толкова по-малко е Его-то й. Голямото Его и преувеличеното чувство за достойнство са присъщи на малките хора. Държавата ли, животът ли, Господ ли се погрижи да имаме изключителен материал за създаване на изкуство, но има ли от кого?
И пак ще кажа – sapienti sat.
Седнали да ми мрънкат едни измислени интелектуалци и да дращят глупости как държавата не се грижела за културата. А в това време животът предлага с пълни шепи теми от интересни до драматични, от драматични до героични и даже понякога патетични със задължителен елемент на трагедия.
Геният на немската литература Томас Ман е написал изключителния си роман от цели 380 страници “Лоте във Ваймар” за мимолетната среща на Гьоте с негова възлюбена от младостта. Дали е имал удобства и сигурност? Писал я е в изгнание и в отчаяние, докато в родната му Германия държавата е горила предишните му книги на публични клади.
Тези дни двама видни българи – Цар и генерал, всеки от тях с удивителна съдба и жизнен път, отново се събраха пред погледите ни, но в нови, почти разменени роли. В името на България. И всеки от тях показа колко е голям. Нито единият тържествуваше, нито другият се чувстваше унизен. Както имах случай да кажа преди няколко дни – колкото по-голяма е една личност, толкова по-малко е Его-то й. Голямото Его и преувеличеното чувство за достойнство са присъщи на малките хора. Държавата ли, животът ли, Господ ли се погрижи да имаме изключителен материал за създаване на изкуство, но има ли от кого?
И пак ще кажа – sapienti sat.
Няма коментари
