Запитах се дали да коментирам петицията на г-жа Татяна Ваксберг за наименоване на аудитория на негово име, след като е пълна глупост.

Но аз не съм последовател на доц. Таков и смятам, че и глупостта, и незнанието се изцеляват, когато се коментират, затова ще се занимая с конкретиката на изключително глупавата петиция, чието искане факултетният съвет на ЮФ на СУ отхвърли преди дни.

Текстът на петицията, пусната на 12.07.2017 г., гласи:
“С подписа си под тази петиция заявяваме нашето искане аудитория в Софийския университет “Св. Климент Охридски” да носи името на доц. Кристиан Таков – преподавател, който зарази не само студентите си, но и голяма част от обществото с доверие към правото, уважение към знанието и с увереност, че ерудицията, почтеността и професионализмът са съчетаеми и постижими.”
Петицията беше подписана от близо 5 000 души в интернет.

Опонирам на твърденията по реда им.
Доц. Таков бил заразил голямо множество с:
1. “доверие към правото” – та той говореше непрекъснато срещу съдебната система, която го прилага, и с това подкопаваше и доверието към самото право;
2. “уважение към знанието” – това е задължение на всеки преподавател, по всяка дисциплина, и то още от началното училище;
3. “увереност, че ерудицията, почтеността и професионализмът са съчетаеми и постижими” – естествено, че са съчетаеми и постижими. Кой и кога е твърдял обратното? :)

Повече от неубедителна мотивировка.

Като гражданин на тази държава съм убеден, че наименоване на публична собственост (каквато са аудиториите на СУ) трябва да става след оценка на приноса на въпросната личност към общественото развитие. Такъв принос се реализира основно чрез професионални постижения и такава оценка може да прави САМО професионалната общност.

По тази причина е изключително неуместно и дори подозрително да се организират граждански акции с подобни искания в интернет, които се подписват предимно от ентусиазирани младежи и девойки.
Обществени места НЕ се наименоват, защото дадена личност имала голям кръг приятели и симпатизанти.

По научните му постижения:
Доц. Таков е автор само на пет юридически труда, 4 от които са справочни издания, а петият - дисертацията му. 
Не е необходимо човек да бъде юрист, за да може да направи тази класификация, на която е способна всяка библиотекарка. 
Та адвокат Петър Корнажев, който нямаше научни титли, има издадени десет научни труда и много по-големи постижения в обществения живот - да не споменавам професори и академици като Петко Стайнов и много други...

Всеки випуск студенти има своите любими преподаватели. 
Но съставът на студентите е изключително променлива величина, във всеки случай много по-променлива, отколкото съставът на преподавателите. Всеки студент знае, че е за много кратко време в университета, докато за повечето преподаватели той е пожизнено работно място. Затова университетите у нас получиха право на автономно управление, в което гласът на студентите се чува, но не може да бъде определящ. Тази година едни студенти ще поискат едно, след година две ще напуснат, ще влязат нови и ще поискат друго.

Така че предварителните знаци, че искането на петицията няма да бъде удовлетворено, бяха напълно логични и разбираеми за всеки непредубеден и безпристрастен зрял гражданин. Правото да наименоват аудитории принадлежи на преподавателския състав, а не на граждани или на студенти.
Всички, подписали петицията и възмущаващи се сега от неизпълнението на исканията им, или не знаят, или са забравили, че правата им стигат дотам, откъдето започват правата на другите.

Ще споделя впечатленията си и от обществените прояви на доц. Таков.

Той боравеше умело с моралните категории като добро и зло, правда и неправда, истина и лъжа. С това обаче приличаше много повече на преподавател по етика, отколкото на юрист. Понякога стигаше до висините на морален проповедник, който съобщава истини от последна инстанция. Направо да си рече човек, че сам Господ глаголи чрез неговата уста.

Винаги ми е било забавно да го слушам. 
Когато го попитат за нещо конкретно, той отговаряше със словесни еквилибристики. Жонглира ли жонглира с морални категории. Подхвърля ги нагоре по две-три наведнъж, хване едната, другата скрие зад гърба си, после като фокусник я извади от вътрешния си джоб, а третата ти навре в носа, докато те гледа насмешливо. Досадно често използваше антоними - думите, които колкото се отблъскват, толкова се и привличат. Започвах да се питам дали не си мисли, че си глупак, задето го слушаш. :)

От висотата на годините, които ми отпусна досега Господ, какво да ви кажа... така се омагьосват, омаломощават и приобщават будалите.
Но той имаше и друга цел – да ги екзалтира.

За почитателите на неговите речи ще разкрия малка тайна – учене и упражнения му е майката. Учене на изкуството на реториката и упражнения. 
Просто г-н Таков си беше направил труда да завърши курс по реторика. 
Ако искате да се научите да говорите като него, четете древни и средновековни автори. 
Били са времена, в които словесното изкуство е било на голяма почит и учеността е вървяла задължително с обучение по красноречие. Модерните времена забравиха това словесно изкуство. 
Но всеки, запознат що-годе с похватите на ораторското майсторство, ще ги разпознае в честото използване на противопоставяния, аналогии, силогизми, нарочния ритъм на повторенията и най-вече така наречената “хрия” – начин да говориш умно, почти без да се замисляш. А всяко твое изречение да има вид на сентенция. :)
Без никаква конкретика, само с помощта на изкусни намеци и подмятания, привидно неутралните му и общи разсъждения водеха слушателите за носа и ги караха да си мислят, че те сами са стигнали до неизречените изводи.

Само че доц. Таков използваше уменията си за внушение, че една зараждаща се политическа партия е носител на доброто, а една друга пък е носител на злото. И в края на живота си демонстрира публично ясна политическа принадлежност - затова почти всичките му публични изяви бяха политически.

Поради което трябва да сме съвсем слепи, за да не съзрем и политическата мотивация на петицията.

Но каквито и да са личните ми политически предпочитания, винаги ще твърдя, че е недопустимо да се упражнява политически натиск върху автономно висше учебно заведение – както пролича и от реакциите на подписалите петицията.

С последните си изречения ще отдам дан на реториката, която и аз уважавам много:

Да изискваш всички да обичат този, когото ти обичаш, е личностна незрялост. 
Да изискваш всички да почитат този, когото ти почиташ, е гражданска незрялост. 
А да се опитваш да направиш политически скандал от нежеланието на другите да споделят обичта и почитта ти - и доцент Таков, ако би бил сред нас, би нарекъл глупост! :)