Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.10.2017 11:44 - ФЕЙК НОВИНИ ОТ АЕЖ ЗА НАТИСКА ВЪРХУ МЕДИИТЕ
Автор: alexiev123 Категория: Политика   
Прочетен: 1279 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.10.2017 16:29

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Тези дни почти всички медии ни заринаха с “резултати” от “проучване” на “Асоциацията на европейските журналисти”. Кавичките в това изречение - включително и около името на асоциацията, са израз на ирония и пълно недоверие, причините за които ще обясня по-долу.

След скромното си признание, че са направили НЕПРЕДСТАВИТЕЛНО проучване, журналистите от Асоциацията на европейските журналисти се похвалиха с рекордно участие в него – цели 200 души били отговорили на електронната им онлайн анкета за натиска върху медиите. (Щото в предишното участвали само 30 журналисти. :) )

Непредставително проучване означава, че не са спазени най-елементарни изисквания - като например да бъдат анкетирани журналисти от всички медии. Хайде, да не са всички, но поне от по-големите и известните. Ако анкетираме общо 30 души, 15 от които работят в една медия, можем ли да правим изводи за всички медии в България?
Така че думичката “НЕПРЕДСТАВИТЕЛНО”, мушната между други, обезсмисля напълно претенцията на АЕЖ да са направили проучване, което си струва да бъде анализирано. Затова няма проучване, а има “проучване”.

А дали участието на 200 души доброволци-журналисти, с което се хвалят, означава някаква масовост и е “рекорд”?
Не успях да намеря статистика какъв е общият брой на журналистите в България, за да изчисля какъв процент представляват 200, но по груби сметки трябва да са някъде към 20 000. Да твърдиш, че участие от един процент е рекорд, е жалко и смешно.  

Сега трябва да се обърнем към статистиката – колко са медиите в България?
Да си отговорим на този въпрос ни помага самата АЕЖ.
По нейни данни, взети от НСИ, медиите в страната за 2014 г. са:
Вестници – 295
Списания - 213
Телевизии – 122 с 148 програми
Радиа - 85
Онлайн медии – над 1000
Получаваме общо 1 741 медии. Сега, три години по-късно, може и да са повече.

Дори ако приемем, че всички участвали са от различни медии, непредставените медии са най-малко 1 541.
При 1 541 непредставени медии трябва да ви стане ясно и защо пиша “непредставително” с главни букви.

В “анализа” на “проучването” срещаме фантастичното изречение “Четвъртото тематично онлайн изследване за свободата на словото в България има национален обхват без да е представително.”
Сега ни пробутват и “национален обхват” на непредставителното си изследване!

Драги “журналисти” от АЕЖ, и аз имам национален обхват – хем принадлежа на нацията, хем цялата територия на България е на мое разположение.
Според методиката на вашето изследване представлявам нацията непредставително. :)

Най-същественият извод, направен в “анализа”, е че журналистите в българските медии са подложени на силен политически натиск отвън.
Как “анализаторът” е направил този извод, след като получените данни показват съвсем друго?
За вътрешен натиск (от началници или собственици на медията) съобщават 65, 7% от анкетираните, а за външен натиск (от политици или икономически групировки) – 59,1%. Разликата е 5,8% в полза на собствениците-натискачи. (стр. 10 от доклада по-долу)
В брой – 131 души са съобщили за вътрешен натиск, а 118 – за външен, което не означава непременно политически натиск. (Сборът надминава 200 души, защото на анкетираните е дадена възможност за повече от един отговор.)

Започва да замирисва на едно малко костинбродче, което се разрази за два дни из медиите – опит да ни внушат, че виждаме нещо, което го няма. Сега разбирате защо слагам и “анализ” в кавички.

Авторът на “анализа” Илия Вълков със сигурност е жертва на когнитивен дисонанс, щом обобщава получената "обща картина на медийната среда" в България със заглавието “Политическият натиск върху журналистите се завръща”, а числата му сочат точно обратното - че не политическият, а натискът от страна на собствениците на медиите е най-висок.

Забележете езуитския въпрос, зададен в анкетата: “Ако смятате, че има натиск отвън, какъв най-често е неговият източник?”

75.3% “смятали”, че източникът на натиск са политически лица, но това число надминава с 16 % онези 59,1%, които са обявили, че са били подложени на външен натиск (стр. 11 от доклада).
В такъв случай политически натиск има и от “вътрешни политически лица”, което означава, че медиите не изпълняват основната си задача да ни информират обективно, защото собствениците им или ръководството ги употребяват за политически цели.
После анализаторът ни замайва със събиране на процентите на подложените на вътрешен натиск и самоцензуриращите се, сякаш журналистите не се самоцензурират и под външен натиск. Цитирам:

“Близо 92% (при 90 % през 2015 година) от анкетираните твърдят, че най-честите форми на ограничаване на свободата на словото са ВЪТРЕШНИЯТ натиск и самоцензурирането.”

Кой е изготвил толкова непрофесионално анкетата и “методиката” – “АЕЖ” не ни информират и за тях няма никакво значение. Важното е, че са усвоили парите по проекта. Но заключението:

“В контекста на доминиращата роля на държавата в определянето на рекламните бюджети от европейски средства тези резултати будят тревога.”

определено буди тревога у нас, защото демонстрира пълно непознаване на европейските програми, по които работи правителството.

Какво му се е случило на този бакалавър по връзки с обществеността и магистър по социология? Ами например това, че е бивш служител на “Дневник” и член на “АЕЖ-България”, създадена от Иво Прокопиев, за да обслужва неговите политически цели. А от години този медиен олигарх и медиите му са известни с това, че са откровена опозиция на ПП ГЕРБ, при това служеща си с грозни манипулации.

Дойде време да обясня и кавичките около АЕЖ.

Учредяването на този български клон на европейската организация е станал не през 2011, а през далечната 1992 г. по инициатива на журналиста Иво Инджев. Скоро след това неговият професионален живот беше буквално прекъснат от политическия натиск, упражнен върху него под влияние на президента Георги Първанов. Можем да се досетим защо е забравена за цели 20 години инициативата на Инджев, но повторните учредители би трябвало да проявят поне капка морал и да уважат единствения българин, избиран за вицепрезидент на истинската АЕЖ (1994 - 1995 г.)
Реакцията му към “новоучредената” АЕЖ в България ще прочетете в линка долу.
Но да се върна към “изследването” и “анализа” му.

Нека си каже Илия Вълков КОЙ го натисна да се излага с толкова безумни анализи и да приключваме. Убеден съм, че и проведеното “проучване”, и тълкуването му са извършени под нечий натиск с доста прозрачни намерения.

Та, “драги” “журналисти” от “АЕЖ-България”, макар и богато спонсорирани от фондация “Америка за България”, няма как всичко, което правите и говорите, да не бъде в кавички. И е време да осъзнаете, че след толкова лъжи и манипулации вече никой не ви вярва.

http://ivo.bg/2011/10/21/%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%B7%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B4%D0%B0%D0%BD-%D1%81%D1%8A%D1%81-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D0%B7%D0%B8/



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alexiev123
Категория: Политика
Прочетен: 902272
Постинги: 830
Коментари: 592
Гласове: 649
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031