Гласът ми е слаб, за да се преборя с гласа на един уважаван от мен журналист, който е и собственик на медия. Малка медия, но четена от много повече хора в сравнение с моята стена във ФБ. 
Всичко е относително, знаем. Но няма да си траем. 

С този уважаван от привържениците на ГЕРБ журналист (дето всички се сещате кой е, макар и още да не съм му казал името), се случи нещо неочаквано - изведнъж захвърли всичкия си професионализъм на боклука и обяви личната си неприязън към гореспоменатия политик. Обясни я така:

“По принцип не харесвам ветропоказатели. Не харесвам надутия му стил, не харесвам изхвърлянията му, казани с апломб и себеопияняващото чувство на нарцис, че съобщава нещо свръхоригинално.
Тези пози и крякане на керкенез в размножителен период, характерни за индивида се изразиха както в парламента, така и в сутрешното му интервю по НОВА.”

Що така бе, Гендо? Независим собственик на електронна медия си.

Наясно съм, че с тези думи се застраховаш от упреци в симпатии и искаш да придадеш повече обективност на мнението си, че Тодоров не е заплашвал журналиста Николаев. Това е едва ли не единствената подкрепа от журналист, което ти прави чест. 
Но... над масата му подаваш ръка, а под масата го риташ по кокалчето, като жертваш даже част от професионализма си.

Сега ще кажа защо, за разлика от теб, харесвам Антон Тодоров и смятам, че мястото му е точно в ГЕРБ.

Най-напред да си признаем, че харесването или нехаресването е нещо много субективно и зависи най-вече от личността на харесващия/нехаресващия.

“Надутият” според теб стил за мен е официален и делови. Много добре контрира в парламента същия стил на говорене на представителите на столетницата и ДПС.

Г-н Тодоров говори с апломб, защото винаги носи и показва документи. Тогава и аз му викам на ум ”Мачкай, Тони!” 
Дали се самоопиянява... по-скоро е самоуверен. И няма как да не е, след като не приказва празни приказки, а аргументите му са на хартия с подпис и печат.

Колкото до ветропоказателя – не е, освен ако не съм пропуснал нещо. Откакто се появи в общественото пространство, Антон Тодоров е последователен разобличител на пороците и престъпленията на комунизма. 
Защо след написването на онази книга (не съм я чел) стана депутат на ГЕРБ смятам за тема, която си е между тях тримата – Борисов, Цветанов и Тодоров. Какво са си говорили и как са се разбрали не е наша работа. Важното е, че ГЕРБ си има антикомунистическо “острие” в негово лице.

Привличането на Методи Андреев за тази роля в миналия парламент беше неуспешно. Като го слушам как обяснява защо не можаха да се сработят, ми става ясно, че човекът не разбира много от политика, а основното му желание е “да го играе непримирим”. Само че политиката чупи главите на непримиримите. Вярвам, че Антон Тодоров е много по-подготвен от него.

Когато го чух и видях за първи път, останах с впечатлението, че този човек е преживял много тежка травма и я е превъзмогнал. Доста по-късно научих за историята на баща му и защото съм човек емпатичен, направо му се възхитих. Да носиш такова бреме цял живот е изпитание, което не се дава на всеки. И природен, и Божи закон е синовната обич и уважение. “Всичко, което не ни убива, ни прави по-силни.” Антон Тодоров е силен! 
Ще спра дотук и ще оставя всеки да помисли сам.

Според мен е много погрешно мнението, че в една партия хората трябва да бъдат колкото е възможно по-еднакви. Точно обратното, трябва да се търсят нарочно различни характери, но всички да са организирани за постигането на една цел. Както в един футболен отбор различните функции са раздадени на играчи с различни качества, така е и във всяка организация. Успехът на отбора зависи от стратегиите и тактиките, които определя треньорът, а не публиката като нас. И промените им в хода на играта се съобщават на ушенце, а не по високоговорителите, за да чуе и противниковият отбор. 

Та, Евгени Петров, нека си стои Антон Тодоров в партия ГЕРБ, защото удовлетворява идеално най-десните й привърженици.
Колегите ти от медии, за които и ти нямаш високо мнение, нека си крякат. 
Все още не сме се докарали дотам да се оставим да ни управляват медии. 
Картинката е – те се опитват, ние се съпротивляваме. 
И децата си ще научим даже, защото тази тяхна игра скоро няма да свърши.