Големите вълнения около бузлуджанската чиния ме подсетиха за белия слон, чието притежание в източните държави се е смятало за много престижно. Тъй като такива екземпляри се раждат много рядко, били обожествявани и не можело да се използват за работа. Слонът бил източник само на разходи, които не всеки можел да си позволи. Затова владетелите, вместо да наказват изпадналите в немилост царедворци, просто им подарявали бял слон и по този начин ги разорявали.
Безполезният бял слон на Бузлуджа, който БКП/БСП ни накара навремето да платим, сега пак реве за нашите пари. БСП иска да го съживим, макар че е вече полуразложен труп.
Но към трупа искала да получи и 40 декара земя? Така, между другото? Е, тая няма да стане.
Преди време ми разказваха за млад турист от Австралия, който пожелал да види чинията. Поразгледал я с интерес, после изведнъж очите му светнали и казал:
- Толкова много съм слушал за вашия комунизъм, дето сте го строили, и изобщо не можех да си представя какво е било. Трябваше да видя това чудо, за да разбера – агресивни глупаци са взели властта при вас и половин век са харчили парите ви, за да увековечават глупостта си.
Чинията в този си вид е един чудесен Дом-паметник на комунистическата глупост. Туристическите фирми често я включват в програмите си за посещение на интересни места в България. Така постепенно парите, които сме дали за нея, се връщат в бюджета. Това е единственият начин да постигнем някаква възвращаемост на направените разходи.
А ако някой ви пита защо сме бедни – водете го при нея и му я показвайте.
Тя е безценно доказателство за успехите на комунистическото строителство.
Воененият кореспондент Ръсел Бентли от С...
По-чистоплътно е да има избори