Докато са съвсем малки, най-голямата им грижа е да ги нахранят.

А като поотраснат – да ги научат как да се хранят сами. Птиците учат малките си как да летят, за да ловят мушици, котките – как да ловят мишки.

Всяко животно учи малките си как да си набавят храна, за да живеят.

Тази грижа за запазване на вида е залегнала в природата на всяко животно, включително и на човека. Той е едно от най-интересните животни, защото има много големи способности да променя средата, в която живее, да я организира и да прави начина си на живот все по-лесен и удобен.

Затова голяма грижа на всеки човек е не само да нахрани, но и да научи децата си как да се справят със средата, в която живеят.

Някога, когато не сме знаели много за света, всяко семейство си е учело децата само. Но за да не сме зависими толкова много от природата, с течение на времето сме променили много околния свят. Знанията ни за него са се увеличили и така са се появили различни професии. Тогава се оказало, че родителите не само че нямат време да учат децата си, но и няма как да знаят всичко, което е полезно за децата да знаят.

Започнали да викат учители вкъщи и да им плащат, за да ги учат – един учител ги учи да четат и да пишат, друг – да смятат, трети – как се отглеждат полезните растения, четвърти – домашните животни, други - какво е Земята и природата...

Обаче едни родители били богати и имали пари да плащат на учители, но много други нямали.

Като цяло това никак не е добре за племето, което си има държава - всички признават, че е важно да се знае колкото може повече за живота. Хората са много голяма ценност за всеки народ. Колкото повече образовани хора има в държавата, толкова по-добре е за нея.

Освен това няма никаква гаранция, че детето на богатия ще бъде умно и работливо и парите, дадени да се учи, няма да отидат на вятъра. Случва се богатият да роди мързелив глупчо, а бедният - умняга.

Ако едно бедно дете е умно, но не учи, губи цялото племе. Като порасне, умното и изучено дете е полезно не само за себе си, а за всички.

Затова родителите започнали да събират децата си на едно място и да ги обучават всичките заедно. Защо само едно дете да слуша учителя и да се учи, като могат да слушат и да се учат наведнъж двайсетина?

Решили да увеличат данъците, за да построят училища, и да плащат всички заедно осветлението, отоплението и заплати на учителите. Защото и те, като учат децата по цял ден, нямат време да копаят нивите си.

Като цяло така на племето му излиза много по-евтино, отколкото всеки родител да плаща на учители по всеки предмет. Децата се учат наред, не се гонят тези, чиито родители не са си платили данъците. Ние сме свързани в едно цяло – българска общност, ценим я и помагаме и на бедните родители да изучат децата си.

При това не трябва да забравяме, че далеч не във всички държави по света бедните деца могат да ходят на училище.

За да има ред в живота, във всяка държава се измислят закони, които определят правила - кое как трябва да се прави. Законите не са вечни, те се променят според нуждите на живота. Има закони и как се наказват хората, които не спазват правилата на живеене, определени с тези закони. Всеки голям човек трябва да знае законите, за да не ги нарушава. Един от тези закони у нас е, че е задължително децата да ходят на училище до 16 годишна възраст.

Въпросът е обаче – докога да обучаваме всички деца за сметка на данъците?

В различните държави този въпрос е решен различно и може да се променя – в зависимост от парите, събрани от данъците.

Държава, в която всички деца се учат безплатно до определено ниво, е социална държава.

Ние също сме социална държава - в момента обучението до ниво средно образование е безплатно за родителите на децата.

Понякога децата питат защо е нужно да учат толкова много и различни неща. Смятат, че далеч не всичко, което учат, ще им потрябва.

Сега ще обясня.

Преди много години е било достатъчно децата да се научат само да четат, да пишат и да смятат.

Но през последните сто и петдесетина години умните хора са открили и измислили толкова много нови неща, за да облекчат живота, че сега това не е достатъчно.

Хората вече не копаят земята на ръка – измислили са трактори и други машини, които да я обработват.

Вече не ходим с коне и каруци на далечни разстояния – имаме си автомобили, влакове, самолети и вместо малки лодки – големи параходи.

Платовете за дрехи не се тъчат на ръка – има тъкачни станове.

И дрехите не се шият на ръка – има шевни машини и цели заводи, които шият дрехи.

Майките не перат на ръка – измислени са перални машини.

Всичките тези машини ги измислят и ги правят машинните инженери.

Там, където земята не стига за всички, хората са измислили да строят високи здания, в които да живеят. Тях пък ги строят строителните инженери.

Радиото, телефоните, телевизорите, компютрите – тях ги измислят и правят други видове специалисти-инженери.

Накъдето и да погледнете, всички предмети, които ни заобикалят, са направени от хора, които са се учили как да ги правят.

Когато тези специалисти остареят и вече не могат да работят, трябва някой да знае техните професии, за да продължи да ги прави и да живеем добре и удобно.

Днес има няколкостотин професии и всеки човек трябва да си избере коя му харесва най-много, за да я работи и да се изхранва чрез нея.

Затова в училище децата трябва да научат какви различни видове професии има и всяко да реши коя професия му харесва най-много, за да я изучи в подробности.

Всяко дете трябва да знае, че за средното му образование са плащали не само неговите родители, но и всички негови сънародници. Защото сега най-ниската цена, която плащаме всички за обучението на едно дете в обикновено училище, е над 1 300 лв. годишно – и то при построени вече сгради. В специализираните училища разноските са 2-3 пъти по-високи, като понякога стигат до 8 -10 хиляди лева годишно на ученик.

Всеки млад човек, завършил средното си образование в България, е вече задължен на хората от поколението на родителите си.

А когато започне да работи и той, ще започне да си връща дълга, като плаща чрез данъците си за образованието на следващото поколение деца.

Както всеки от нас има синовен дълг към родителите си, също така има и поколенчески - към цялото предишно поколение.

Тази връзка ни прави народ и от съхранението й зависи и бъдещето на народа ни.