По повод скандалното си изказване по време на заседанието на парламентарната комисия по култура Къдринка Къдринова заяви:
“Аз съм журналист, който може да пита всичко. Не виждам провокация.”
Отдавна е признато, че журналистиката е власт – четвъртата власт.
Много е приятно да влезеш в тази власт, защото нито някой те избира, та да се стараеш да бъдеш добър, нито у нас има закони за начина, по който тя трябва да се упражнява.
Имаме някакви “етични” правила, които никой журналист и никоя медия не спазват.
Например в “Етичния” кодекс на медиите има текст: “Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.”
Спомнете си въпросите на журналисти към майки, загубили децата си “Какво чувствате сега?” Дали такъв въпрос е етичен? Можем да спорим до утре, но накрая някой ще завърши с декларацията, която използва и Къдринка - че един журналист може да пита всичко.
Самите журналисти ни убеждават, че всяка власт рано или късно започва да злоупотребява с правата си, затова те контролирали трите власти, като ги разпитват и разследват.
Но щом и те са власт, и те рано или късно започват да злоупотребяват и някой трябва да ги контролира!
Кой да ги контролира, освен ние, гражданите?
Как можем да упражняваме контрол над медиите? Редно е поне да можем да си казваме мнението за тях, нали?
Най-влиятелни медии все още са телевизиите.
Преди време всяка голяма телевизия имаше на сайта си под всяко предаване форум, където зрителите можеха да го коментират. Днес форумите ги няма.
Това означава, че телевизиите изобщо не се интересуват от мнението на зрителите си. Затова пък ни натрапват реклами, без да имаме никаква възможност да ги спрем.
Понеже нямаме на разположение нито обратна връзка, нито законови механизми за контрол, трябва да ни е позволено поне да задаваме въпроси на журналистите – по същия начин, по който те задават въпроси на властимащите.
Журналистите също са публични личности и доказателство за това е, че започнаха да си правят портрети и да се интервюират един друг.
Следователно гражданите също могат да питат каквото си искат всеки журналист – представител на четвъртата власт. Още повече, че за разлика от другите три власти, тях дявол знае кой ги е избрал и за какви дяволии им плаща.
“Аз съм журналист, който може да пита всичко. Не виждам провокация.” - с тези думи опитната журналистка Къдринка ни каза, че въпросите на журналистите не са подчинени на никаква етика.
Но тя поне разбира, че думата “провокация” означава гнусно действие. Защото дълбоко презираната от мен Миролюба Бенатова е декларирала журналистическото си верую така:
“Провокациите и неудобството, са част от изпитанията и професионалните реалности на публичните личности, заемащи отговорни постове в държавата.” (запетайката, поставена на онова срамно място, е нейна)
Виж ти, ние си мислим, че задачата на журналистиката е да ни информира обективно за делата на публичните личности, а според нея била да ги дразни и провокира с клевети и лъжи? Къде я е учила тая журналистика Бенатова?
Но да се върна към властимащата Къдринка.
Като гражданин не виждам по каква причина да не мога и аз да я питам всичко:
Госпожо Къдринова, получих информация от много достоверен източник, че в детството си сте преживяла случки, които са ви оставили психическа травма за цял живот.
Споделили сте със свои много близки приятелки – и те испаноезични като Вас, че баща Ви бил пияница и след като се напил една вечер, влязъл в стаята Ви и злоупотребил с Вас сексуално.
После се похвалил на брат Ви, който по наследство имал склонностите на баща Ви, та и той направил същото.
А като научила от съседите, майка Ви направила опит за самоубийство.
Бихте ли ни обяснили как се чувствахте тогава и какви са спомените Ви днес?
Това не е провокация, а само един въпрос. Отговорът му засяга професионалната Ви дейност и е в обществен интерес да бъде чут, защото се отразява на живота и работата Ви като журналист.
И моля, само не ми обяснявайте, че нямате брат. :)
