Постинг
09.04.2017 13:47 -
ПЪТЯТ КЪМ АДА Е ПОСТЛАН С ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ
Автор: alexiev123
Категория: Политика
Прочетен: 666 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 09.04.2017 14:37
Прочетен: 666 Коментари: 2 Гласове:
0
Последна промяна: 09.04.2017 14:37
В момента в Президентството някой се коси и се чуди откъде му дойде тази беля на главата. :)
Ами от главата му дойде белята.
Би трябвало размислите му да са в семантичната област на поговорката “Що ми трябваше на баир лозе”. Но вече е късно, трябваше по-рано да е мислил.
Искрено се забавлявам, като си представям комплекса от характери и ситуационното им поведение, които доведоха нещата до това положение.
Но да започна по-отдалеч. Значи, най-напред имаме една свръх амбициозна партийна лидерка, която трябва да докаже, че е правилният човек за партията си. Доказателството минава през спечелване на президентските избори. Мажоритарното гласуване е рай за популизма, а в него партията й е ненадмината. И след като изиграва задължителната игра на демокрация и прави вътрешни избори в партията си, най-неочаквано госпожата налага за кандидат никому неизвестния генерал летец. И млади, и стари женски сърца примират по въздушните асове, а мъжете ги приемат за свои достойни представители. Никой не може да отрече, че в трудната международна обстановка е добре начело на държавата да стои човек със здрава ръка. И той наистина печели изборите. За главата му никой не си задава въпроси. Но в новата роля е по-важна главата, а не ръката.
Генералът категорично има блестяща и заслужена военна кариера. Ключът към проблема ни обаче е скрит в думата “военна”. Военният не е длъжен да обяснява на войниците решенията си. А президентът е длъжен, и то непрекъснато и пред всички. И точно тук работата загрубява, такова чудо генералът едва ли си е представял да му се случи някога – да се обяснява! Не си го е представяла и пиарката до него, чиято амбициозност без съмнение се съревновава с тази на партийната лидерка. Има вероятност тя да настоява президентът непрекъснато да доказва мъжествеността си, неотменна част от която е да изпълняваш обещанията си на всяка цена. На всяка цена ли? Със сигурност на пиарката не й стига въображение да си представи някои цени... :)
Следващият герой в разиграващата се пиеса е служебният премиер, човек безспорно ерудиран и юрист, към когото очакванията ни бяха доста по-високи. Съзнавайки много добре, че действията му са на ръба на закона, той просто е постъпил верноподанически – “който ме назначи, иска нещо от мен - редно е да изпълня желанието му”. А като стана напечено, се оправда по детски – “президентът настояваше”. Като сигурно си е мислил “той си има съветници, те да му берат гайлето”. Да не пропускаме и тази фигура - конституционният съдия проф. Друмева, юридически съветник на президента. Ако за това кратко време е успяла да разбере, че закърменият с военния устав президент хал хабер си няма от гражданските закони, си е казала нещо като “ох, съвсем малко остана, в края на краищата това е само един проектозакон за обсъждане, а ако има голяма съпротива, новото правителство да не го внася в парламента”.
Същото си е казал и симпатичният господин Любомир Талев, последната дупка на кавала в тази йерархия, пускайки законопроекта на сайта на Министерството на правосъдието. Само че Господ е казал: “Последните ще станат първи” - и точно така се получи. Младият господин Талев ни най-малко не е очаквал непочтеността на големите началници да стигне дотам, че да обявят него за виновен и да го уволнят. И с право се възпротиви публично.
В негово лице вече наистина виждаме едно ново поколение, което няма да се остави да мачкат професионалното му достойнство така, както комунистите мачкаха нашето в продължение на 45 години. Надеждата ни е в млади хора като него, а не в онези, които се самообявиха за много умни и много красиви. Талев извади наяве подробностите от кухнята, без които нямаше да сме сигурни, че президентът е упражнил неуместен и напълно излишен натиск върху премиера. Който е работил във висша администрация, няма да се усъмни в нито една негова дума – точно такива са процедурите на работа и взаимоотношения между двете институции, както ги описва. И след отмяната на Наредба 208 за бежанците в рамките само на един месец за втори път се заговори за импийчмънт, а за капак вицепрезидентът Йотова се разграничи от тази инициатива, което бламиране е сигнал за първи значителен разрив между президент и вицепрезидент. Тук жанрът на пиесата окончателно се заформи като трагедия.
На същността на предложеното изменение в Изборния кодекс няма да се спирам – това ще бъде един дълъг и, смея да предположа - мъчителен обществен дебат, в който най-важно ще бъде кой ще надделее – дали разумът, или емоциите. Надявам се да се случи първото.
И все пак държа да кажа накрая – с твърдо убеждение съм, че никой от героите в тази разиграла се пред нас пиеса не е имал лоши намерения и се е ръководил в действията си от най-благочестиви подбуди.
Но този скандал е класическа илюстрация към крилатата фраза, че пътят към Ада е постлан с добри намерения.
Искрено се забавлявам, като си представям комплекса от характери и ситуационното им поведение, които доведоха нещата до това положение.
Но да започна по-отдалеч. Значи, най-напред имаме една свръх амбициозна партийна лидерка, която трябва да докаже, че е правилният човек за партията си. Доказателството минава през спечелване на президентските избори. Мажоритарното гласуване е рай за популизма, а в него партията й е ненадмината. И след като изиграва задължителната игра на демокрация и прави вътрешни избори в партията си, най-неочаквано госпожата налага за кандидат никому неизвестния генерал летец. И млади, и стари женски сърца примират по въздушните асове, а мъжете ги приемат за свои достойни представители. Никой не може да отрече, че в трудната международна обстановка е добре начело на държавата да стои човек със здрава ръка. И той наистина печели изборите. За главата му никой не си задава въпроси. Но в новата роля е по-важна главата, а не ръката.
Генералът категорично има блестяща и заслужена военна кариера. Ключът към проблема ни обаче е скрит в думата “военна”. Военният не е длъжен да обяснява на войниците решенията си. А президентът е длъжен, и то непрекъснато и пред всички. И точно тук работата загрубява, такова чудо генералът едва ли си е представял да му се случи някога – да се обяснява! Не си го е представяла и пиарката до него, чиято амбициозност без съмнение се съревновава с тази на партийната лидерка. Има вероятност тя да настоява президентът непрекъснато да доказва мъжествеността си, неотменна част от която е да изпълняваш обещанията си на всяка цена. На всяка цена ли? Със сигурност на пиарката не й стига въображение да си представи някои цени... :)
Следващият герой в разиграващата се пиеса е служебният премиер, човек безспорно ерудиран и юрист, към когото очакванията ни бяха доста по-високи. Съзнавайки много добре, че действията му са на ръба на закона, той просто е постъпил верноподанически – “който ме назначи, иска нещо от мен - редно е да изпълня желанието му”. А като стана напечено, се оправда по детски – “президентът настояваше”. Като сигурно си е мислил “той си има съветници, те да му берат гайлето”. Да не пропускаме и тази фигура - конституционният съдия проф. Друмева, юридически съветник на президента. Ако за това кратко време е успяла да разбере, че закърменият с военния устав президент хал хабер си няма от гражданските закони, си е казала нещо като “ох, съвсем малко остана, в края на краищата това е само един проектозакон за обсъждане, а ако има голяма съпротива, новото правителство да не го внася в парламента”.
Същото си е казал и симпатичният господин Любомир Талев, последната дупка на кавала в тази йерархия, пускайки законопроекта на сайта на Министерството на правосъдието. Само че Господ е казал: “Последните ще станат първи” - и точно така се получи. Младият господин Талев ни най-малко не е очаквал непочтеността на големите началници да стигне дотам, че да обявят него за виновен и да го уволнят. И с право се възпротиви публично.
В негово лице вече наистина виждаме едно ново поколение, което няма да се остави да мачкат професионалното му достойнство така, както комунистите мачкаха нашето в продължение на 45 години. Надеждата ни е в млади хора като него, а не в онези, които се самообявиха за много умни и много красиви. Талев извади наяве подробностите от кухнята, без които нямаше да сме сигурни, че президентът е упражнил неуместен и напълно излишен натиск върху премиера. Който е работил във висша администрация, няма да се усъмни в нито една негова дума – точно такива са процедурите на работа и взаимоотношения между двете институции, както ги описва. И след отмяната на Наредба 208 за бежанците в рамките само на един месец за втори път се заговори за импийчмънт, а за капак вицепрезидентът Йотова се разграничи от тази инициатива, което бламиране е сигнал за първи значителен разрив между президент и вицепрезидент. Тук жанрът на пиесата окончателно се заформи като трагедия.
На същността на предложеното изменение в Изборния кодекс няма да се спирам – това ще бъде един дълъг и, смея да предположа - мъчителен обществен дебат, в който най-важно ще бъде кой ще надделее – дали разумът, или емоциите. Надявам се да се случи първото.
И все пак държа да кажа накрая – с твърдо убеждение съм, че никой от героите в тази разиграла се пред нас пиеса не е имал лоши намерения и се е ръководил в действията си от най-благочестиви подбуди.
Но този скандал е класическа илюстрация към крилатата фраза, че пътят към Ада е постлан с добри намерения.
Следващ постинг
Предишен постинг
