когато дядо ви беше дете, едни хора, които се наричаха антифашисти, управляваха държавата, защото се били преборили с фашизма.

Били го демонтирали пустия фашизъм и на негово място започнаха да монтират социализъм, който щял да прерасне в комунизъм.

Минаха само едни 45 години, работата с монтажа на социализма и прерастването му в комунизъм яко се оплете.

Тогава антифашистите-комунисти се самосвалиха от власт и се заговори, че в България не било имало никакъв фашизъм – нито монтиран, нито демонтиран. 
И комунизъм нямало.
Но пък изведнъж се появиха антикомунисти, които се били борили с комунизма - макар че тоя комунизъм нали помните, че антифашистите не успяха да го монтират. То и повечето антикомунисти се оказаха баш комунисти, но това е друга история.

Сега излиза на мода антикорупционизъм. 
Накъдето и да се обърнеш – всеки ще демонтира корупцията. 
Корупцията била монтирана, само дето никой не казва кой и къде я е монтирал. 
Пък и разните му там проучвания далеч не ни сочат като най-корумпираната страна. 
Въпреки това обаче ни водела към бедност, проклетата. 
Бедност сме виждали – там, където хора масово измират от глад и болести. 
Само дето у нас това и по турско не се е случвало, слава на Бога.

Накъдето и да погледнеш - у нас много неща не са това, което изглеждат. 
Нито умните и красивите са умни и красиви - както се хвалят, нито Бойко е прост - както си признава.

За момента едно е сигурно – в българския политически живот се монтират още две "антикорупционни" партии.

И тази работа мирише... но не на люляк.

За да опиша това, което видях от тях досега, ще използвам цитат от литературно произведение на единия от лидерите:

“Представляват шизофреничен възел дрипи, гърчав съсирек кир, струпей от хипнотизиращи потръпвания, на дъното на които вегетират надживели всяка форма лица.” (Хр. Бойкикев)