или за последния гаф на комунистическата интелигентура
Скандалът, който се завъртя около отказаното от Стефан Цанев отличие на Министерството на културата “Златен век”, се оказа много полезен. Днес Стефан Цанев гостува в БНТ и чухме разсъжденията му по този повод от собствената му уста:
“Нашият народ е благороден, наивен народ и той не иска никакво наказание за хората, които репресираха нас по време на комунистическия период. Репресивният орган на този режим не трябва да бъде оневиняван. Не казвам да отмъщаваме, но да се награждават това вече е прекалено - да простиш е едно, да наградиш е друго.”
За Димитър Иванов: “Този човек не го познавам, сигурно е умен за да стигне такъв висок пост в тези служби. Аз говоря против институцията, не против него. Награждавайки него означава, че българското правителство награждава Държавна сигурност. Явно съм засегнал много болна тема - а това е кой е получил тази награда.”
Тук си задавам няколко въпроса:
Първо - с голямо учудване констатирам, че г-н Цанев все още не се е освободил от призраците на тоталитарното мислене и смята, че наградите ги решава и раздава самият министър - както едно време без благословията на Тодор Живков никой не можеше да получи каквато и да е награда. Затова подминава факта, че съобщението на сайта е от Народния театър, та пише Открито писмо на министъра. Пак добре, че не писа направо на Бойко Борисов.
Второ - според него наградата се давала на Държавна сигурност - институцията, в която Димитър Иванов е работил някога. Но щом смята, че наградата е оневиняване на ДС, защо г-н Цанев не написа Отворено писмо при награждаването на Димитър Иванов, а се сети чак сега? Освен това от 26 години насам г-н Иванов работи в други институции и се изявява в съвсем различни области - което г-н Цанев по собствените му признания не знае. И отличието, което получи, беше именно за работата му през последните 26 години, а не преди това.
Трето - питам се защо се представя за репресиран, след като той беше от поколението “Априлски поети”, галениците на БКП и лично на Тодор Живков, които възхваляваха комунизма и Партията? Ако го наградят с отличието “Златен век”, по неговата логика това ще означава Вежди Рашидов да награди режима на БКП отпреди 1989 г., който със закон е обявен за престъпен! Стана много добре, че се вдигна този шум, за да си припомним кой кой е!
Правилно отказвате “Златен век”, г-н Цанев. Но не защото я е получил и друг – нали нищо не Ви попречи да получите наравно с Ахмед Доган орден “Стара планина”? Човек, който е написал долните стихове, не я заслужава!
Из поемата “Аз питам!”
Стефан Цанев, 1972 г.
Нашата вяра не може да бъде обесена, нито разстреляна. Не може да бъде заключена зад никакви брави. Нашата вяра - заклевам ви: бдете! - може в думи да се удави. Да говориш скучно за комунизма - значи да говориш против комунизма. Да пишеш скучно за партията - значи да пишеш против партията. Скучната агитация е контраагитация!* Мятам се в този бетонен ковчег и в гроба си ще се мятам - заклевам ви до последния човек, до последния комунист на земята: Не говорете скучно! По-добре мълчете!
На чекистите Стефан Цанев, 1972 г.
Дзержински - познат и внезапен, с остър профил и остро име, се изправя като меч и заповед - чекистът е длъжен да има: хладен ум, защото куршумът поставя своята кървава точка веднъж и завинаги. Думите стрелят многократно и точно: горещо сърце - да бди непрестанно над свободата на света, както левкоцитите денонощно бранят червения цвят на кръвта. Чисти ръце - непревземаеми коти, върху които не тежи нито мечтата за бъдни изгоди, нито вина от предишни лъжи… И вървят чекисти - с остри профили и внимателен анфас, в Москва и София - невидими фронтове по улиците, навсякъде, в самите нас…
Един поет пише стихове за Комунизма върху бюрото на Столипин. Хубаво е бюрото. И стиховете са хубави. Аз съм за такава традиция!
Дори да се превърна в скитник и да остана без другари - ще спя във парка със Уитман, с Маяковски и Вапцаров. И сутринта ще се завърна с подути слепоочия, категоричен като изгрев! И с изгрева, макар неточно ще римувам комунизма!

Искам да защитя Ст. Цанев. Поетите са от друго тесто. Не го принизявайте. Той не е политик, не е историк. Думите му в политиката са противоречиви, с много слабости, в историята- също. Той е ПОЕТ и като такъв ще остане. Иначе като самозащита е слаб и лесно може да бъде обвиняван и осъждан. Наивен и слаб е като дете. Обаче е ПОЕТ.
Не бих искал никой да е стрелял по Ботев, по Гео Милев, по Вапцаров, по Цанев. Те не са от нашия свят. Априлското поколение сътвори прекрасна поезия, другото времето ще отмие.

Само поетите ли, или всички хора на изкуството? Вежди да го хвърлим на боклука, защото е само един прост скулптор? Майната му, и без това скоро може да умре, нали има рак?

човешките закони са за всички. Съдя не поета, а човека, защото предявява морални претенции към Рашидов, на каквито няма никакво право. Той самият не покрива тези морални изисквания, които има към Рашидов. При това се преструва, че не знае каква е процедурата - това ли е детинска наивност? Самият той е бил многократно член на комисии, които обсъждат раздаването на награди. Хайде холан, не сме толкова прости!

Пълен милиционерски цирк и нищо друго.

Рядко причината е една, а единственият милиционер сред актьорите в ситуацията - Иванов - не само е пасивен, но дори отказа да я коментира. Според мен може да бъде комбинация от много неща - сенилно оглупяване, огромно его и оттук - суета, завист - податки за всякакви характеропатии. И жена му го намекна. И политическа услуга може да бъде.