И доц. Кристиан Таков, именит речописец на Лозан Панов и писмописец на бившия съдия Румяна Ченалова, и той излезе на сцената и си призна, че най-после е склонил “да се овъргаля в политиката”. Няколко дни по-късно си призна и че не му е първица, защото три години – от 1986 до 1989, се е въргалял в БКП.
Призивът им “Политизирайте се!” беше отправен към пълния с неуспели протестери салон, курдисали на предния ред един добър олигарх, готов да осребри процеса на новото политизиране.

Тези две действащи лица на последния политически ивент имали три мечти за България - мечта за справедливост, мечта за почтеност и мечта за знание. 
Третото лице – Мануела Малеева, е реализирало мечтите си отдавна и живее в Швейцария, но предполагам, че присъствието й е било с цел да се даде кураж на българската емиграция да се включи и тя в мечтите.
Явно с надежда да сбъднат мечтите си там присъстваха също Радан Кънев и Атанас Атанасов.

След като не успя с улични инициативи, предвождани от винили, сега протестерската общност, която викаше “Долу партиите, да живеят гражданите!”, пое греха “да се политизира” и ще прави партия. 
Имат си и герой – гражданинът наш Трайчо, който се бил “жертвал за президент”.

Но - никакви клишета вече, изоставяли “брюкселския мит”.

Предлагам ви няколко извадки от речите и изявленията на Кристиан Таков и Христо Иванов в Дома на българо-съветската дружба и в медиите и ви желая успех в разгадаването им. Ще ви помогна само за първото изречение - става дума за историческата неизбежност на проекта им:

“Като им дойде времето, някои неща избиват през порите на историята.
Ако нещо ще се ражда, не трябва да е традиционна партия, а електорална партия. 
Ако пък е коалиция, не бива да е коалиция по принцип, а принципна коалиция.
Но няма да е проект, а субект.
Целта е да се създаде широк фронт от различни партии и вляво, и вдясно.
Няма да има щастие за всички, но може да има щастие за всекиго.
Ние трябва да управляваме низките страсти на хората, водейки ги към – според нас - високи цели.
Дребният и едър бизнес трябва да бъдат гръбнакът на нашите усилия.
Ще използваме и парите, и знанията, и другите ресурси на неправителствения сектор.
Ще бъдем “трън в петата” на бъдещите управляващи.
С живи законодателни предложения ще им избодем очите.
Ние тук сме осъществената българска мечта.
Това, което ни обединява, е, че сме бесни!”

В общи линии - нямало ляво, нямало дясно, имало само мрежови структури и те щели да бъдат просто нов възел на мрежата, защото на новата партия, щом е субект, а не ЕТ, й трябвали силни личности! (Туй доста ме обърка, ама аз съм си от простите.) 
Все пак са фиксирани върху съдебната реформа и се канят да предпазват и Висшия съдебен съвет от разпищолване.
Борбата с корупцията пък ще им бъде инструмент да се преборят с бедността, за да няма хора, които мечтаят да си оправят зъбите.

Сега се чудя наистина ли бяха червени патъците на Иванов и какво ли символизираха. 
Щото бесните десни са известни с любовта си към символиката.
А обединението между извиването на ръце и пукането на кости с тръните в петите и избождането на очи е такова разпищолване, че най-сериозно се опасявам - ако се случи, все повече хора ще мечтаят да си оправят зъбите.