положи труд, за да опише - макар и в общи черти, ситуацията, в която преди 1989 г. много честни и почтени хора бяха принудени да стават членове на БКП не за друго, а за да прекарат що-годе смислено трудовия си живот.
Навъдилите се напоследък много “чисти” антикомунисти, които доказано никога не били членували в БКП, ме подсетиха, че имаше още една партия, която служеше за параван на БКП пред света, че у нас няма еднопартийна диктатура – БЗНС!
И доколкото знам, в БЗНС се е влизало по-трудно, отколкото в БКП.
Защо я забравихме?
Тази партия беше вторият ешелеон на БКП, верният съюзник, който душеше наоколо и донасяше на когото каквото трябва. Няколко пъти ми се е случвало да ме клеветят хора от БЗНС, а да ме спасяват от уволнение честни хора от БКП!
“Земеделците” бяха невидимите партийци, защото нямаха партийни групи по месторабота и не си правеха партийни събрания в работно време като комунистите. Но БЗНС беше много богата партия, а членовете й ползваха не по-малко привилегии, отколкото най-верните комунисти. БКП беше червената, а те – зелената партия, най-верен съюзник.
Какво ли ще излезе, ако проверим “честните антикомунисти” и семействата им за членство в БЗНС?
Особено онези като Евгений Михайлов, които са ползвали учудващи за антикомунист привилегии да учат в чужбина??!
Защото те не печелеха конкурси - Партията ги подбираше специално, обличаше с доверието си и ги пращаше навън да я представляват!
А сега се питаме защо изведнъж въпросният господин изостави демократичното си мислене и когато най-после страната се стабилизира и тръгна напред, се чуди как да навреди!