Постинг
23.08.2016 13:30 -
НАДЕЖДА, КЪДЕ СА МИ ПАНТАЛОНИТЕ?
Слушам и чета "патриотични" вайкания за изгорелите тютюневи складове в Пловдив.
То да бяха само вайкания, ами се стига до генерални заключения за слаба държавна власт, организират се протести, някои искат оставка на правителството, та чак и към народни бунтове призовават!
Искат да изкарат пожара в склада толкова значим, колкото пожара в Райхстага, пък и един ван дер Любомир намериха. Аз знам една политическа партия, която много залага на исторически препратки и асоциациии, та почеркът ми е подозрително познат, но нали не съм разследващ орган, ще си затрая. :)
Но не мога да не се запитам - какви са тези "обикновени граждани", които са толкова загрижени за собствеността на богатите днес? Защото тези складове са закупени през 2005 г. и струват милиони. Като подминем подробностите, всъщност в момента някаква група “граждани” се опитва да подмени собствениците, позовавайки се на културно наследство. Вменява задължения на държавата и иска да я принуди да национализира складовете. Защо ми замирисва на 9 септември, но обърнат наопаки? Защото собствениците имат вид да съжаляват горчиво, че са си купили "бели слонове" - за които писах преди два дни.
Друго обяснение за поредния предизборен ажиотаж, освен политическо, аз не виждам.
Вярно е, че НИНКН ги е обявил за паметници на културата, макар и това решение да е спорно. Но след като си имаме закон и по него собствениците, които не са се погрижили за охрана на собствеността си, са длъжни да възстановят складовете, от какво се вълнуват тези граждани? Чак да обвиняват държавата в безстопанственост – да не би тя да е длъжна да охранява частните имоти?
За мен тези ужасно възмутени и загрижени за българската култура граждани проявяват пълно невежество, а както се видя, повечето от тях са представители на така наречените "образовани, умни и красиви". Много са впечатлени от няколкото циментови гирлянди с розички около два-три прозореца на канцеларии и това им се вижда връх на архитектурата, пък и на културата. Обяснимо е, ако са прекарали половин век сред сиви и плоски панелни фасади или неизмазани селски къщи - но все пак образованието си е техен личен проблем. Времената се промениха, дори и да не могат да се поразходят извън България и да видят какво е стойностна архитектура, има интернет – да го ползват по предназначение, а не само за да плюят държавата.
Затова се сетих за стария виц, в който една сутрин Ленин се събудил и не могъл да си намери панталоните. Тук панталони, там панталони – няма ги. Пита жена си Надежда – и тя не знае. Накрая ги намерили в Музея на революцията. Гражданин-революционер, загрижен за историята, се вмъкнал през нощта и ги отпънал като историческо наследство.
Та и нашите “граждани” са досущ този сърцат революционер. А в българската култура тези складове са като панталоните на Владимир Илич в Музея на революцията.
Но какво ли не изтърпяхме предизборно, ще изтърпим и това.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
