Постинг
21.08.2016 23:47 -
ЗА НАЦИОНАЛНАТА ГОРДОСТ И БЕЛИТЕ СЛОНОВЕ
По повод скандала около тютюневите складове в Пловдив се разбра, че всеки, който реши да купи сграда – паметник на културата, трудно може да прогнозира бъдещето на инвестицията си. Ще припомня и че в продължение на години категория “паметник на културата” се даваше на сгради с повече от съмнителни архитектурни достойнства. А аз се сетих за белия слон, споменаван най-често в англоезичната литература.
Белият слон е слон албинос, рядко и затова скъпо животно. Кожата му не е съвсем бяла, а има червеникаво-кафяви и розови оттенъци. В Тайланд се е смятал за свещено животно и било забранено да се използва за работа – нещо като кравите в Индия. Носело престиж на собственика си, но пък от него нямало никаква полза. Когато кралят на Тайланд намразвал някой от висшите си сановници, му подарявал бял слон или нещо подобно, което да го вкарва само в разходи.
От средата на 19 век и в Европа всеки вид подобна придобивка започва да се нарича “бял слон”. С това наименование се обозначават инвестиция или бизнес, от които не се печели, защото оперативните разходи и средствата за поддръжка са твърде високи. Почти всеки бизнес и всяка държава имат такива “бели слонове”.
Типичен пример за “бял слон” в българската икономика беше голямата ни гордост - Металургичният комбинат “Кремиковци”. Тази гордост ни изсмукваше силиците от 1956, та чак до 2009 г., когато най-после сагата с голямата ни металургия приключи, а софиянци глътнаха малко чист въздух.
В момента един от най-известните бели слонове у нас е Домът-паметник на Партията - чинията на Бузлуджа, строена с наши пари. През 2011 г. правителството на Б. Борисов я преотстъпи безвъзмездно на БСП, но компартията се пази от нея като от огън и не я иска. Нашите пари дадоха залудо, но своите не дават. Но все пак сме щастливци, че не са сварили да обявят чинията за паметник на културата, можеше и това да ни сервират.
Бял слон са скъпите коли пред бедняшки колиби – типична гордост за един типично безгрижен и безотговорен етнос у нас.
Като обобщение искам да кажа, че трябва да внимаваме малко повечко с престижа и гордостта си от културното ни наследство. Омръзна ми да слушам и воплите на хора, които от история и археология не отбират нищо, но според тях всеки изкопан камък имал голяма археологическа стойност и трябва да го пазим като очите си.
Издържането на бели слонове за сметка на нормалния живот – наш и на децата ни, най-логично може да доведе до най-обикновен фалит. А не сме чували някой да се гордее, че е фалирал.
Няма коментари
