Но късно снощи разбрах, че някакъв сайт е копирал статията ми от 7 август “Уви, глупостта е заразна...” , в която се спрях най-вече на неуместния призив на г-н Александър Йорданов към премиера (в подкрепа на писмото на режисьора Евгений Михайлов) да оттегли кандидатурата на г-жа Ирина Бокова за генерален секретар на ООН.
И не само я е копирал, но е приписал авторството й на г-н Алекс Райко Алексиев, като дори най-отгоре е поставена негова снимка.
В разправиите по случая възникнаха много въпроси по писмото на г-н Михайлов, които аз не засегнах в тази статия, за да не стане много дълга.
Моя грешка. Ще се опитам да я поправя сега.
Най-напред – нека се разберем. Бокова е точно толкова лице на България, колкото са Христо Стоичков или Григор Димитров. Това са хора със свои собствени кариери и примъкването към техните успехи или неуспехи издава комплекси, породени от липса на собствени постижения.
Няма интелектуалец, който да се съгласи, че Стоичков е неговото лице пред света. Той е лице на определен вид спорт, а спортът – това не е България, нали?
Лично мен не ме вълнува въпросът дали Бокова ще бъде избрана или не. Нито ще ликувам като българин, нито ще злорадствам – като антикомунист. Да му мислят онези, които ще гласуват за нея. Защото в ООН са представени всякакви политически възгледи и този, който не го знае, не знае нищо за света.
И писмото на г-н Михайлов за мен е пример за непознаване на света.
Пример е и за непознаване на демокрацията и ще обясня защо:
- Да пращаш информация на дипломатите по света какво пише в техните си медии е най-напред обидно за тях, а после смешно, та чак жалко.
- Да даваш своя отрицателна оценка на работата на Бокова, избирана два пъти за шеф на ЮНЕСКО, е все едно Гошка да оценява работата на Обама – да ме прощавате, за друго сравнение не се сещам.
- Изтъкването на комунистическия произход и членството на Бокова в БКП издава незнание, че комунистическият СССР, сега Русия, е виден член на Съвета за сигурност още от 1945 г., един от петте с право на вето. Как ли са се кикотили секретарките, докато са слагали писмото на наш Евгений в архив... на много “обезпокоителна тема” е писмото му, наистина!
- Споменаването на липса на “народна подкрепа” и “разделение на страната” по кандидатурата на Бокова доказва, че комунистическото възпитание на г-н Михайлов е здраво залегнало в убежденията му и не го напуска и днес. Няма нищо по-нормално от това в една демократична държава да има различни мнения по много въпроси.
Точно затова премахнахме еднопартийната система и многото политически партии най-демократично дават възможност на населението да се раздели на части (думата партия идва от part – част), които споделят различни възгледи за политиката на страната. Но Евгений все още си търси народното “единство” от времето на комунизма.
- Твърдението, че българското правителство било “принудено да я номинира”, е обида за страната ни. Значи - правителството не се било справило на местно ниво, та Евгений еднолично ще го спаси на международно? За да бъде опровергано такова срамно твърдение, сега вече наистина се наложи да бъдат изпратени писма с молба за подкрепа на българския кандидат.
- А като последен резултат от неговата "героична" антикомунистическа акция, петицията в нейна подкрепа събра много повече подписи, отколкото тази срещу нея. Както отдавна ни е известно, при атака комунистите се сплотяват - ако, разбира се, подписите са само на идейна основа. Има голяма вероятност да е подписана и от хора, които не се поддават на реваншизъм.
Само че, заслепен от омразата си към Бокова, г-н Михайлов изобщо не можа да ги съобрази тези работи.
Не можа да съобрази, че вместо да извади очите на Бокова, току-виж й изписал веждите.
Затова нарекох писмото му нелепо до глупост.
И защо, г-н Михайлов, накрая на писмото си трябваше да лъжете? За да си придадете тежест, каквато Ви липсва?
Вашето "Политическо движение 22 септември – Независимост" не е регистрирано, за да се подписвате пред света като негов съосновател. То съществува само във Фейсбук.
