На 30 юли преди 3 години премиерът Орешарски си направи среща с гражданското общество, предвождано от Мишо Шамара.    Не помня дали на тази или на друга среща присъства и Бисер Петното, който също представляваше гражданите, докато МВР го издирваше.  По-късно гражданското общество беше активно представлявано от една млада дама, на която помня брадавиците, но не и името. Чак Кеворкян я покани на интервю.   Като се замисля, горкото ни гражданско общество е представлявано досега от кой ли не – от псуващи артисти, от младежи без образование и лъжливи стари професори с конски опашки и герданчета, от надпартийни политолози и червенобузи социолози – но и двете категории с явни тежки партийни залитания, от магистрати с тоги на улицата, от Йоло Деневци с домати и яйца, от Жоржовци с песни и  китари – и всичките тия представлявали гражданското общество?  Не мога да приема политическото ръководство на която и да е държава да си губи времето  да изслушва всякакви подобни бърборковци, които не носят никаква отговорност нито за думите, нито за делата си.  На всичко отгоре повечето от тях освен че са необразовани, са и невъзпитани.   Не харесвам такова гражданско общество, бе! Абе долу, бе! Да живеят партиите!  Защото само те си получават заслуженото на изборите. http://frognews.bg/news_57189/SHamara_se_sreshtna_s_Oresharski/

В буржоазното (гражданското) общество политическите партии, дори и когато са котерии, са необходимото зло. Защото без тях то се превръща в някакъв тоталитарен тип, най-често в нацистки.
Истинско народовластие (демокрация) може да се реализира само при социализма, когато властта бъде овладяна от мажоритарно избрани депутати на Съветите. Там партиите ще липсват не защото са лоши, а защото вече ще липсват социални класи, на които партиите са необходим инструмент. Такава идея е заложил Сталин в приетата през 1936 г. нова Конституция на СССР. Който желае да проникне в дълбочина на този проблем, има желание и време, ползва руски език, може да прочете книгата на проф. В. Ю. Катасонов "ЭКОНОМИКА СТАЛИНА ..." (около 400 страници на свободен достъп в рунета). Авторът е много интересна личност - обявява се за немарксист, православен християнин и едновременно с това - горещ привърженик на Сталин. Аз съм прощтудирал книгата и смея да твърдя, че по задълбочено разбиране на сталинизма не съм срещал.