Като чуя за някаква гражданска акция, вече “се хващам за кобура”. Политическата акция срещу Вежди Рашидов продължава. Сега трябва лично да се занимава с протестите на всяка “гражданска” организация, която бдяла над “паметниците на културата”.  Къщата, за която става дума в линка, ако ще да се скине, няма вид на архитектурен паметник, но имала такъв статут. Та се налага да обясня на “будните” граждани, които ако не действат преднамерено, то са с жълто около устата:   По комунистическо, когато държавата (общината) решаваше да строи на мястото на нечия къща, обезщетяваше собствениците, като за двуетажна къща често се получаваше двустаен апартамент, ама трябваше да си го доплатиш, че бил по-скъп.  Така хора, които си живееха уж спокойно в имоти на бащи и деди, изведнъж се оказваха длъжници на държавата за години занапред. Спасението им беше да успеят да си издействат обявяване на къщата за паметник на културата и само аз зная за три такива случая, когато най-семпли квадратни къщенца без никакви забележителни архитектурни детайли изведнъж се превръщаха в паметници и местната власт козируваше пред решението на всемогъщата столична институция.  Преди 1989 г. чиновниците и в Института за паметници на културата, и в общините, не бяха по-малко корумпирани, отколкото са сега – само дето сега позабогатяхме, та сумите са по-големи, а тогава работата можеше да се уреди и с бутилка качествено питие и кутия бонбони.    Няма да си  правя труда да търся как законово може да се промени статут на паметник на културата, но че сградният ни фонд на паметници на културата има нужда от преразглеждане, безспорно има. А онези лекенца в общините, които услужливо дават информация на “будните граждани”, за да я използват за политическите си акции, със сигурност не го правят от любов към културата, а към финикийските знаци.   http://epicenter.bg/article/Vezhdi-Rashidov-razporedi-proverka-na-pametnik-na-kulturata/106529/6/0