Постинг
26.07.2016 19:17 -
КАНДИДАТ-ПРЕЗИДЕНТСКИ ФЛАТУЛЕНЦИИ
Днес ще да ви върна, приятели мои, към едно събитие отпреди няколко дни, което пропуснах не поради незабелязване, а поради обзелата ме временно, надявам се, морална немощ да коментирам вече няколко години наред едно рядко явление българско, което ни се навира постоянно в очите и няма спирка суетата му да ни се показва претенциозно, но еднакво безсмислено във всеки телевизионен екран, радиоефир и Фейсбук в цялата си прелест - ама прелест според него. Като какво е рядко – нека каже друг. И така...
На сайта на политическа партия ДСБ се появи един клип.
Насред вековните борови гори на Боровец, малко преди да бъде избран за втори път - защото не може само един да бъде избиран за втори път, не е демократично някак, а и с какво сме ние по-долу, камерата ни показва как Председателя на партията-джудже, придружен от двама приятели, крачи философски, унесен в мъдри разговори, по широката просека, очевидно олицетворяваща широкия път, ширнал се пред партията му в гората на българската политика, а слънцето на световната слава срамежливо наднича между боровете. Образованите му привърженици веднага ще разберат, че постановката е всъщност възстановка - досущ разходките на Платон в горичката край Атина, носеща името на древногръцкия герой Академ - само маслинените дръвчета са подменени с по-подходящия за България боров мизансцен.
Тук спрете и си поемете дъх, защото има още.
На следващия кадър виждаме, че задълбочаването и усложняването на философския разговор са накарали групата да намали крачка и дори да спре, а камерата недискретно се втурва помежду философите и ни ги показва отблизо, за да не пропуснем да забележим, че макар и Председателят да притежава философско без съмнение шкембенце, приятелите му имат още по-големи философски шкембенца, а единият от тях е дори по-плешив от него.
Умна глава коса не търпи, биха казали някои, но ние няма да се разпростираме по въпроса, защото камерата включва звук и ни удостоява с отколе жадуваната привилегия да чуем високия философски наратив - макар и изпълнени със съмнение дали ще можем да постигнем дълбочината му по причина на вродената си умствена немощ.
Но Председателят е милостив - и след като забърсваме оросените си с притеснена пот чела и изпускаме непроизволна като флатуленция въздишка на облекчение, разбираме, че безспорната цензура ни прави съпричастни на напълно достъпно за умствените ни възможности отклонение от сложните философско-политически размисли, а именно – отговора на Негово Високо Председателство на въпроса как прекарва свободното си време.
Оказва се, че съвсем простичко, почти по ленински, като приключел със семейството, Председателят безболезнено приобщавал към партията си нови хора, с които си пиели бирата. Освен това се срещал със съученици, от онези, които не му цепят басма, знаят си го каква стока е, шегувкат се с “гъз, ти си наш’то знаме” и които - не както на Бойко му падат за дузпа, ако играят на мач, а си го ритат на общо основание... Което в крайна сметка го поддържало във форма. Щот ако му падат за дузпа, забравял да меша? Е, дойдохме си на думата най-сетне – Бойко. И Раданчо рита мачлета, и той говори като народа.
Това вече ме изпоти истински! Когато чух Предводителя на умните, образованите и красивите да казва по простонародному “еле па”, мисловната ми дейност зацикли напълно. Затова спирам. Само ще го ритна, за да си поддържа формата: - Гъз влезе в политиката, гъз си и остана.
Казват, че някъде по същото време там, в София, няколко жълти павета пред Парламента неочаквано изскочили от местата си, а конят на Александър III вдигнал опашка, за да освободи напрежението.
Няма коментари