Никакви претенции нямам да разбирам от “голямата” политика,  за да обсъждам грешките на ЕС или да съдя кой бил виновен за излизането на Великобритания от него. Но макар и с малка разлика, за мен резултатът от референдума не е неочакван, ако вземем предвид народопсихологията на англичаните, която е формирана и исторически, и през годините след ВСВ, и от политиката на Маргарет Тачър.    Докато не излезнат подробни данни за гласувалите “за” Брекзит – каквито още няма, ще се колебая, но все пак ще изкажа мнението си “къде е заровено кучето”.    Средната класа в английското общество е съставена от хора почтени и консервативни – т.е. залагащи не на риска и бързата печалба (както е при американците например), а на упорит дългогодишен труд.  За тях фактът, че страната им е от големите донори в ЕС, никак не е приятен. От векове англичанинът има за принцип, че ако има затруднения, достойният човек не хленчи, а се справя сам с цената на лични лишения. А ЕС ги кара да дават парите си на всякакви мързеливи оръфляци, наричани заради политическа коректност и толерантност “бенефициенти”  – особено тия от Източна Европа. Как да са доволни от членството?   Освен това – за разлика от нас - средният англичанин никак не обича чужденците, а членството в ЕС им налага да приемат на пазара на труда си всякакви европейци. (С черничките и кафявичките чужденци те са свикнали от векове и ги приемат, защото са от техните си колонии и им напомнят за величественото им минало.)   Като казвам “среден англичанин”, имам предвид и англичаните на средна възраст.  Младите англичани са друга бира и както навсякъде по света навиците им обикновено са повлияни силно от новите технологии, които ги научиха да получават безплатно доста неща. (Спомнете си провала на АКТА.) За тях ЕС е институцията, благодарение на която без особен труд получават по разни програми много благини, така че е логично да гласуват за оставане. Както писах наскоро, те са още в консуматорската възраст - когато смяташ, че самата ти младост е добродетел и всичко, което получаваш, ти се полага.   Чух нашенски коментар, че пенсионерите в Англия я извадили от ЕС - с намек, че съсипали бъдещето на младите.  От оскъдните си познания по статистика си спомням, че за получаване на реална средна стойност, крайните стойности не се вземат под внимание - т. е. в изчисленията не се включват най-малките и най-големите числа, които могат да са резултат и на някаква аномалия. Направих аналогия с обществото - и смятам, че не трябва да се дава предимство нито на мнението на пенсионерите - които поради прекалена консервативност може да дърпат живота назад, нито на това на младите – за които всичко, що хвърчи, се яде.  Според  мен е най-важно мнението на средната класа – хората на средна възраст, които работят и създават БВП. Те са хората с актуален жизнен опит и мнението им трябва да бъде зачетено като най-меродавно.   Не ми се вижда никак етично  да коментираме със знак плюс или минус изхода от референдума. Ако бях англичанин, на нашенските оплюватели колко били прости англичаните, щях да отговоря: - Прости бяхме досега, че ви хранихме.    Щото, нека бъдем честни – за да получават даром такива като нас, някой трябва да е губил. Затова – спрете се, моля ви! Недостойно е!

Много смислен и точен коментар...