Откакто бистрим темата за Изборния кодекс и си казвам мнението за гласуването зад граница, списъкът на ФБ приятелите ми намаля трайно с около 30 души. 
Съжалявам, приятели, но по-разумно щеше да бъде да си поговорим, преди да ме разкарате. Когато сме на различни мнения по някой въпрос, единственото разумно нещо е да стигнем до единно мнение, като всеки си аргументира позицията в добронамерен и искрен диалог, а не да си късаме контактите.    Ще дам достъпен житейски пример с историята на едно съседско семейство с две дечица. Преди години мъжът напусна жена си и гордо се ожени за друга, според него доста по-подходяща за претенциите му. Плащаше си редовно алиментите - и дотам.   Пред очите ни жена му преглъщаше мъката и обидата, защото – нали уж семейството е  “и в радост, и в нещастие заедно, докато смъртта ни раздели”, а не “докато не намеря нещо по-добро от теб”. С много трудности тя изгледа сама децата, а на него новата жена не му роди други деца и май не се оказа това, което той си представяше.  По едно време най-неочаквано на нашия изглежда му дойде мерак да се чувства глава на голямо семейство. Започна да се меси активно в живота на бившата си жена и на порасналите вече синове. Да ги преследва с команди кой какво да прави, за какво да си харчат парите... ама да не мислите, че започна да има помага финансово? Нищо подобно - негови били синовете и имал това право! Тъкмо се бяха поуспокоили и нещата тръгваха към добро – пак нови проблеми. После бащата се поболя и започна да настоява синовете и бившата му жена да му помагат. Какво се случи с втората жена, така и не разбрахме. Но заради провала на второто си начинание в живота съседът се опитва за втори път да вгорчи живота на първото си семейство.  Като черешка на тортата бабите и дядовците и на двете страни остаряха и настана пълна бъркотия кой към кого има морални задължения. Защото във всяка човешка история има място не само за права и задължения, но и за морални отношения между три поколения.   Мисля да не продължавам повече, надявам се аналогията да се натрапва от само себе си.   Напуснаха ни много сънародници – ок, тяхно право, но защо сега изведнъж се сетиха да искат от нас разни работи, дето пак са на наш гръб?  Те не се интересуваха какво причиняват на държавата, като ни напускаха, водени от лични и егоистични интереси, а ние сега трябва да им угаждаме, защото “новите им жени” не са се оказали това, което са си представяли, и да пренебрегваме нашите интереси?    Макар че съм го правил и преди, ще си направя труда да обясня пак:   България е държава на благоденствието, колкото и да не им се вярва на някои. Такива държави поддържат няколко солидарни системи, които държат населението като цяло “над водата” и не допускат най-ниско платените им или безработни граждани да изпадат в мизерия и да гладуват. Това са здравеопазната, образователната, социалната и пенсионната системи.   Всеки гражданин на България започва да се възползва от тях от раждането си и е длъжник на племето българско чак докато не започне да работи и да плаща данъци в бюджета, с които се поддържат в по-голямата си част тези системи. Ако голям брой граждани ги използват двайсетина години, но когато им дойде времето да работят, напуснат страната и започнат да плащат данъците си в друга държава, то поддържат техните системи, а нашите, на които всъщност са длъжници, остават тежко недофинансирани. (Пропускам подробностите, че здравеопазната и пенсионната системи имат и свой отделен бюджет от държавния. Но когато той не достига, всяка държава посяга към общия бюджет.)   Най-общо населението на една страна се дели на три генерации – млада, средна и възрастна.  Младите хора само консумират обществени и на родителите си средства, тези на средна възраст работят и чрез данъците си връщат полученото, когато са били деца и ученици, а възрастните не работят и са осигурени заслужено, защото са върнали това, което са дължали. Когато този кръговрат на връзки бъде прекъснат някъде, благоденствието на нацията в териториалните граници на държавата е застрашено.  Така е навсякъде в Европейския съюз – наричан Клуб на богатите, и затова правителствата на няколко държави вече говорят за емигрантско източване на техните социални и солидарни системи и започнаха да поставят бариери срещу него. Зная, че далеч не всички български емигранти подкрепят исканията на "активистите", които настояват нашият изборен закон да бъде устроен така, както на тях им е удобно, без да се интересуват как на нас ни е удобно. Този текст не е за тях, а за онези, които побързаха да се обидят. Имам търпение и готовност да обяснявам отново и отново, защото от конфликти никой няма нужда.  Имаме нужда от взаимно зачитане на интересите, които се оказаха различни – извинете, но не по вина на нас, които останахме тук.  Съжалявам, приятели, но това е реалността.