На днешния ден преди три години започна масов граждански протест против наглото партийно назначение на депутата-олигарх Делян Пеевски на отговорен държавен пост, за който той нямаше - и продължава да няма - никаква квалификация.
Въпреки бързото му отзоваване, протестът не спря, защото гражданското възмущение беше предизвикано и от аферата Костинброд в деня преди изборите, променила достатъчно изборния резултат, за да не успее ГЕРБ да състави второ правителство. В пропастта на морала и на ръба на закона властта беше направо узурпирана от БСП и ДПС, които бързо показаха гнусната си същност. Пеевски беше само капката, която преля чашата и в протеста се вляха привърженици на най-различни партии, обединени от ИСКАНЕ ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ В ПОЛИТИКАТА.
Оттогава насам, в продължение на вече три години някакви самозванци, подпомагани от медиите, се опитват да се наложат като организатори и представители на протеста и днес обявяват деня за свой празник.
Едни редят революционни слова от речника на комунистическата терористична клика – твърдят, че бил “натиснат спусъкът”. Други говорят за пробуждане и непримиримост. Трети, по-мирни, го обявяват за “рожден ден на българското гражданско общество”.
Аз обаче, като един прост човек, вярвам в естеството на нещата и зная, че преди нещо да се роди, някой трябва да го зачене, пък и да го износва достатъчно време. Този период се нарича бременност – от “бреме”. И всички знаем, че не е лесен.
И се сетих, че още тогава, през онова паметно и горещо лято, един много уважаван от мен професионалист провидя кой е родителят на гражданското общество у нас.
ХАРАЛАН АЛЕКСАНДРОВ:
“Колкото и да го изкарват диктатор, Борисов си остава демократ... неговото управление направи възможен този граждански подем. И това е историческата му заслуга, надхвърляща значително построяването на една магистрала. Това промени всичко в страната и вече няма връщане.”
Защо Харалан обяви Бойко Борисов за родител на гражданското общество у нас? Защото по време на първия кабинет на ГЕРБ – с всичките му кусури, произтичащи от липсата на свои проверени кадри и неизбежните грешки, породени от неопитност, той следваше неотклонно една линия на достъпност и откритост към всички граждани. Приемаше ги, изслушваше ги, дискутираше с тях, обясняваше търпеливо, променяше решения. Наричаха го популист, твърдяха, че е прост и затова е неуверен, но той продължи. Продължава и сега. Той научи хората, че властта може и трябва да бъде достъпна и да ги изслушва. И хората се научиха!
Толкоз, оттук нататък думата има историята.

Но предисторията й не започва/започна добре. Само моят коментар стои под тези напомнящи думи.
Защо бе, българи, ви е страх да вземете отношение към нещото преди то да е станало история?!