Постинг
02.06.2016 16:42 -
ПОРЕДНАТА НЕСКОПОСНА МАНИПУЛАЦИЯ, или как се пише за пари
Тези дни вече откровено антибългарската българска редакция на някога уважаваната германска медия “Дойче Веле” ни поднесе поредния пасквил на Александър Андреев, неин дългогодишен ръководител.
Под заглавие “Борисов – златното момче на Брюксел”, четем кой ли по ред опит за портрет на настоящия премиер на България Бойко Борисов.
„Държавата е в колапс. Затова сега уличният таралеж от Банкя се завръща за да заздрави позициите й.“ – с този цитат на премиера отпреди две години започва “портретът”.
Обърнах интернет наопаки, но никъде не намерих Борисов някога да е нарекъл себе си “уличен таралеж от Банкя”. Никоя медия не би пропуснала да го цитира. Странно е и пълният отличник на най-голямото на Балканския полуостров средно училище, при това с майка учителка, да е бил “уличен таралеж”, каквото и да означава това.
Но изглежда “художници” като г-н Андреев имат свои, оригинални “виждания”, които ги правят толкова по-големи, колкото повече се отдалечават от реалистичното фотографско изображение. Според мен е искал да внуши на читателя идея за някаква позорна “уличност” на премиера, поради което си е позволил да сложи в устата му този “журналистически артефакт” – за да не кажа “лъжа”. Ако е искал да ни напомни за филията с мас и гуменките, не познавам човек, който да не предпочита момчета с гуменки да ритат топка по поляните пред момчетата, които мерят дантелените комбинезони и обувките с висок ток на майките си пред огледалото. :)
Освен това ми е интересно - защо има толкова много опити да бъде портретиран точно този български премиер? Да сте срещали някъде биографично-психологичен портрет на Станишев? На Орешарски? На Симеон Сакскобургготски? Всички се упражняват върху Борисов. Ще припомня, че първият сериозен опит за налагане на някакъв шаблон в общественото пространство относно личността на Бойко Борисов беше направен от проф. Кръстьо Петков. Още през 2012 година той се разпростря върху 356 страници да прави “социологически” портрет на Бойко Борисов в книгата си “Държавата - това съм аз!”. Само че аналогията му с краля-слънце пропадна безславно, защото само след няколко месеца “диктаторът” Борисов подаде оставка – за ужас на опозицията.
Самият проф. Петков, сътрудник на военното контраразузнаване, е икономист по образование и специалист по социология на труда, но щом Партията му е наредила, се е пробвал и в ролята на психолог. Не успя, защото в опита си да опише Борисов като просто селско момче, стигнало до София, всъщност е описал себе си. Видинското село, в което той е отраснал, е забележително само с това, че за век и половина съществуване е сменяло името си точно седем пъти, като за последно се е спряло на името на местен партизанин.
А надменното и пренебрежително отношение към Банкя, което се насажда години наред с цел да бъде принизен произходът на премиера, издава пълно невежество. Банкя като селище е документиран под това име от 15 век. Намира се само на 15 километра от центъра на столицата и още през 1907 г. цар Фердинанд е обърнал внимание на безценните му лековити минерални извори. Тогава започва да строи градската баня, с която би се гордял всеки европейски балнеоложки курорт. Изграждането, вътрешните работи, обзавеждането и допълнителният интериор стрували на държавата 834 222 златни лева. Това е най-луксозната и скъпа баня-лечебница в България по онова време. Материалите за вътрешното изграждане до най-малкия детайл са произведени специално за тази баня в Белгия, Франция и Виена. Така че десетилетия наред селяните на Банкя са се къпали в изключителен лукс. По-късно около нея е бил създаден и градският парк с екзотични дървесни видове, както и паркът “Ротонда”. Поради уникалните климатични условия през 1913 г. е построен и първият в България военен санаториум, което прави Банкя още от началото на миналия век престижен царски и офицерски курорт, привличал столичната бохема, както и най-известните ни поети и писатели. Населението на Банкя не е типично селско население, защото не може да се препитава нито със земеделие, нито със скотовъдство – почвите в преобладаващата си част са глинести, а в боровите гори паша за добитък няма. Банчани открай време знаят, че поминък в Банкя няма да намерят, и се образоват и подготвят за работа в столицата - което е направило задължително създаването на удобен автобусен и жп транспорт. Доколкото ми е известно, железопътната линия София - Банкя съществува още от 1918 г. Старите софиянци помнят, че влакът винаги беше претъпкан – през седмицата от работещите и учещи в София банчани, а през почивните дни – от отиващите на излет софиянци.
Толкова за село Банкя и за “селското” му население, което е доста по-градско от населението дори на някои централни софийски квартали.
Ще спра дотук и ще продължа възраженията си към текста на Александър Андреев по-късно, че никак не са малко. А ако сред четящите ме има банчани, приемам благодарности. За писане във Фейсбук и блогове никой не ми плаща.
http://www.lostbulgaria.com/?cat=143
Окончателно, копейки, окончателно:)
Румен Радев няма да бъде никакъв политич...
Седмица на България в щатска детска град...
Румен Радев няма да бъде никакъв политич...
Седмица на България в щатска детска град...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
