Около напълно излишния ажиотаж по повод изявлението на президента, че няма да участва в предстоящите избори, изплува отново една фигура, станала по-известна по време на протестите срещу правителството на Орешарски.
Доцент Кристиян Таков - един самозабравил се университетски преподавател, опиянен от близостта си до Президента и открилите се пред него възможности да влияе не само на студентски глави, но и на държавния глава.
Няколко пъти вече му се дава възможност да ни обяснява от телевизионни екрани, че той знаел кое какво е в държавата, имал право да нарича нещата в българските институции “с истинските им имена” и щял да продължи да го прави! Отправи безумни обвинения към най-висшата държавна институция, заяви, че депутатите ни били с тежки ментални увреждания, били безумци, които играят на покер, а малоумното им мислене било сведено до елементарни биологични нужди – “усвояване и отделяне”. “Юридическите” си оценки изразява чрез имена и епитети, които ще намерим само в семантичното гнездо на отделителната система на организмите, и то в езика на простолюдието.
Този човек проявява тежка обсесия за непогрешимост – порок, типичен за даскалската професия. (Използвам думата “даскал” не в пейоративното й, пренебрежително значение, а изхождайки от етимологията й – на гръцки език това е думата за учител на всякакво ниво.) Откъде идва това чувство за непогрешимост? За мен това е скандална проява на професионална деформация. От висотата на преподавателската катедра единствен преподавателят има право да дава оценки и те не могат да бъдат оспорвани. Застанал зад възвишението на катедрата, преподавателят винаги е над останалите. С това си положение в ежедневната си работа даскалите свикват толкова лесно, то им е толкова удобно и приятно, че често го пренасят и в живота - където, разбира се, търпят пълен провал. Защото - за разлика от училището или университета, където по презумпция те са знаещите и никой не дръзва да им противоречи, в живота не е така. В живота те не са над останалите, а са сред равни! Но мнозина от тях не са в състояние да се откажат от назидателния си тон и нетърпящи възражения оценки, при това без аргументация - оттам идва широко разпространеното и пренебрежително-помирително “остави го, даскал”.
Истински се възмутих, когато чух, че гласуване в парламента, което не отговаря на изявлението на премиера, било лош знак, че има “два центъра на властта”.
Доцентът юрист не е ли чел Конституцията? Тя постановява държавната власт да има три центъра – законодателен, изпълнителен и съдебен! А той упреква изпълнителната власт (премиера), че не владее законодателната (парламента)? Всеки негов студент би трябвало да види в това разминаване доказателство за демократичния характер на държавното управление, а той вижда порок! Как ли съветва Президента ни този човек?
“Хората правят позициите” – каза Таков по повод участието му в Правния съвет. От своята позиция към Президентството Таков отправи проклятие към народните ни представители, за което сега се извинява под път и над път. Само че лошият вкус остана и дори се затвърждава след поредното му упорство, че нямал никаква вина и бил прав да руши авторитета на държавни институции с кръчмарския си език.
Ако наистина съзнава какво прави, не страда от малоумие и има за две пари достойнство, доцент Кристиян Таков трябва да се оттегли сам от “играта на покер” в Президентството, а не да чака да го изгонят! Играта свърши, той загуби!
Впрочем, проклятието му “Anathema estote”, което е доказателство за НЕГОВАТА истеричност и липса на здрав разум, е на латински, а не на гръцки език. Учудващо е, че това невежество се разпространява именно от “учените” поддръжници на доцента Таков.
http://www.bitelevision.com/dots-kristian-takov-ne-se-chuvstvam-vinoven-che-nazovavam-neshtata-s-imenata-im/
 

Този принцип е заложен в чл.5, ал.2 "В разпределението на мандатите на национално ниво участват партиите и коалициите от партии, получили не по-малко от четири на сто от действителните гласове в страната и извън страната, както и независимите кандидати, получили действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота." Тук по същество става въпрос за кражба на избирателен вот на малките партии и пропорционално преразпределение между големите. Кражбата като принцип няма нищо общо с християнския морал, а в чл.13, ал.3 е записано: "Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание." Явно ти е чужда идеята за справедливост и равноправие! Палче надолу от мен!