А пусна телевизора, и в рамките на пет минути някой вече иска премиерът да му отговори на някакъв въпрос. Да ви таковам и демокрацията, и чудото – ако възнамерявате да я правим такава! Не искам да слушам от сутрин до вечер премиера – който и да е той! - да отговаря на въпросите ви, бе! Първо - той да не е начална учителка? Защото повечето въпроси към него са от граждани с такова образователно ниво.  Второ, премиерът трябва да работи. Не гласуваме за политиците, за да отговарят дни наред на тъпи въпроси.    Но ако никому неизвестните комплексари си умират да се доберат до височайше внимание, обръщайки се към премиери и президенти за щяло и нещяло, какво да кажем за опитните уж журналисти?   Днес Коритаров заяви:   “Турското посолство потвърди, че Пеевски и Доган имат забрана да не влизат в Турция. Защо – ... това е въпрос на турската държава. Тук трябва да бъдат призовани премиера Бойко Борисов, външният министър Даниел Митов и посланика ни в Турция г-жа Нейнски – да изяснят официалните мотиви на Република Турция за подобно решение.”   Хем това било “въпрос на турската държава”, хем българският премиер трябвало да му изясни!    Абе корито продънено, Пеевски е депутат, а Доган – почетен председател на партия. Що щеш от изпълнителната власт? Да се меси в работите на парламента и на други партии?   Да не би през 2010 г. Вашингтон да ни се изповяда защо спря да пуска Румен Петков на територията си, та сега искаш Анкара да се изповяда на Борисов, Митов и Нейнски за Доган и Пеевски?    По този повод се замислих как се практикува пустата демокрация по света. Старите демокрации явно са патили много преди нас от идиоти и затова дори журналистически въпроси към президенти и премиери се задават писмено, после минават през цедка - като се отделят смислените от тъпите и в повечето случаи им се отговаря от говорител на правителството.  Държавниците са хора като всички нас, имат своите здравословни и лични проблеми и едва ли във всеки момент от живота си са готови да изтърпят да ги разпъваме на кръст като мъченици  - за което жадуват повечето граждани и журналисти. Само в изключителни случаи се допускат въпроси пряко към президент или премиер, и то от грижливо подбрана публика.   Време е и у нас да се въведе подобна практика.  Изглежда това е единственият начин се спасим от срамните кавги между журналистите кой бил на ред, от граждански простотии като лондонския въпрос дали премиерът бил чел списание “Дер Шпигел”, от изразяване на “политически позиции” чрез хвърляне на яйца и домати и от махленски журналистически въпроси като "страх ли Ви е" и "притеснявате ли се".   Освен това ще спестим много гражданска енергия и няма да губим с глупости нито своето време, нито времето на политиците.

Не отнемай хляба на някои платени митингуващи. Понеже не знаят,чакат някой да им хвърли топката, па била тя и спукана.

Задължително, трябва да се отговаря на гражданите! Наистина, по строго определен ред, от правно установени длъжностни лица, които да са известни на населението, но непременно да се отговаря, изчерпателно, без поводи за реплики и обяснения. Иначе, отговарящия, не си върши работата и трябва да се отстрани от тази работа и замени с кадърен. Има и случай, в демократични страни, на въпроси недостойни за публичен отговор, да се отговаря само на питащия, писмено, с подходящо обяснение. Мисля, че всичко това е нужно заради ролята на суверена при демократичното общество.