В продължение на половин век белегът за “аристократичност” у нас беше да си наследник на бедно селско семейство и да членуваш в БКП. Само тези признаци се приемаха за гаранция, че имаш качества да управляваш държавните работи, при това във всяка област.   Сега научаваме, че:   “Гражданите на Калофер, Карлово и Сопот се вдигат на протест срещу промените, залегнали в новите учебни планове. Наследници на възрожденски фамилии събират подписка, адресирана до министерството на образованието, и канят историците да им отидат на гости, за да им разкажат робство или съжителство е имало пет века по тези земи.”    Доживяхме да научим, че и да си наследник на възрожденска фамилия било гаранция за ум и знания!   ПЪРВО, гражданите на гореизброените градчета да не четат и да не слушат жълти медии. Никой не е предлагал “робство” да се замени със “съжителство”. Терминът, около който всички учени хора се обединяват, е “владичество”. ВТОРО, въстания се вдигат не само срещу робство, но това се научава с четене на история. И ТРЕТО, нека видим какви са нагласите на местното население, показани на последните избори:   Кметът на Калофер, икономистът Румен Стоянов, е кандидат на БСП. Кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов, издигнат от РБ и ВМРО, е с две повдигнати обвинения за умишлена безстопанственост. Кметът на Сопот Деян Дойнов (не намерих какво образование има) е издигнат от БСП.   Никак не се учудвам, че се опитват да продължат отдавна отречената традиция на “аристократичния произход”.   Другари, няма нужда да разказвате на историците какво са ви разказвали на вас!  Те отдавна са събрали и проучили не само свидетелствата на живите участници в историята ни, но и оригиналните документи.    Но щом се натискате да отваряте очите на историците, кичейки се с титла “наследници”, трябва да ви напомня, че наследник, приел активите на наследодателя, приема и пасивите. Затова предпочитам да ни разкажете защо в онази люта зима предците ви седяха на топло до огнищата, а не си помръднаха пръста да освободят Васил Левски, докато го караха от Търново към София. На този въпрос в историята ни все още няма отговор. А  21 век в България е векът на личните качества, не на случайността на произхода.
  http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=5262758

Големият въпрос е не защо "владичество" а не "робство".
Големият, предизвикан неслучайно, въпрос е защо досега приетото и утвърдено понятие трябва да се заменя и то сега.

"Затова предпочитам да ни разкажете защо в онази люта зима предците ви седяха на топло до огнищата, а не си помръднаха пръста да освободят Васил Левски, докато го караха от Търново към София."

Благодаря за постинга!

Не е вярно, че сега за първи път се поставя въпросът да се промени думата "робство". Тя се използва прекалено дълго и по инерция - заради нашите възрожденски писатели и поети, които са я употребявали в преносен смисъл и с цел да събудят националното ни съзнание, притъпено в продължение на 5 века. Но като исторически термин, определящ взаимоотношения, утвърдени със закон в една държава, изобщо не е правилен. При робството един човек може да бъде притежание на друг, а по нашите земи не е имало подобно нещо, Никоя от държавите, които са били дълго време под османско (а не турско) владичество, не определя този период от историята си като робство. И е крайно време да спрем да се самоунижаваме. Аз не съм потомък на роби и не познавам човек с чест и достойнство, който да се гордее с това, че предците му са били роби. Тази женска склонност на българите да се самосъжаляват ми е чужда и не мога да я разбера. Четете историята и на другите държави.