Пак чета, пак слушам, пак мисля...
И все не мога да се ориентирам – аз ли съм тъпият, или всички тези учени хора са тъпи?
Нормално е да се приеме, че аз съм тъп, но въпреки това ще споделя какво мисли тъпак като мен по въпроса.
Значи, на дъното на сичкия шум е независимостта на съдебната система, както повелява върховния закон - Конституцията.
Съдиите обаче се оплакват, че системата им изобщо не била независима.
Зависела от политиците, от олигарсите и всякакви подобни неопределени субекти, които упражнявали НАТИСК върху нея.
Сега да ви кажа какво мисли един тъпак като мен за независимостта, за зависимостта и за натиска.
Независимост иманентна, природно присъща, или както казват тъпаците като мен - сама по себе си - нЕма, та кой каквото ще да дрънка и каквито ще закони да пише!
Независимост чиста и красива, с ясно определени начало и край, математически точно дефинирана и поръбена за разкош, на този свят нЕма, та каквото ще да става!
Сичко е взаимосвързано и ако някой не го забелязва, умните му се карат, че му липсвал холистичен подход.
Целият ни живот минава в зависимости. Когато сме деца, зависим от родителите си, колкото и да ни обичат. Дори да се стараеш да не наскърбиш някого, който те обича, си е зависимост, та дрънка.
Когато създадеш семейство, зависиш от половинката и от децата си. Длъжен си да им осигуряваш прехрана, внимание и обич и очакваш и от тях разни неща Разиграват се такива взаимозависимости, че свят ни се завива.
Зависим освен от семейния си кръг още и от учителите, от професорите и от работодателите си. Трябва да спазваме определени изисквания и ако не го правим, търпим наказания всякакви – като започнем от лишаване от подаръци, минем през слаби оценки и стигнем до намаляване на заплатата.
Е тези зависимости не са ли натиск?
Натиск са, та дрънкат!
Затова тъпак като мен заключава, че успелите в живота хора са се справили със зависимостите и натиска им и са постигнали успехите си въпреки или дори благодарение на тях.
ПЪРВИЯТ извод, който си направи тъпакът в мен е, че протестиращите съдии са тези, които не могат да се справят с натиска и зависимостите, които им поднасят животът и работата.
ВТОРИЯТ ми извод е, че следователно се оплакват от самите себе си. Като са им толкова слаби ангелите, защо са избрали тази професия, в която задължително трябва да можеш да се абстрахираш от всякакви външни влияния?
Представям си едно съдебно дело, каквито съдиите гледат с хиляди.
Някакъв човек взема пари назаем от друг и не може да ги върне. Заемодателят му казва: иди едикъде си, открадни и ми върни парите. Или – убий едикого си - и ще ти опростя дълга. Човечецът отива и открадва или убива, но го хващат.
Невинен ли е такъв човек, след като е действал, защото е бил зависим от заемодателя си? Имал е избор да вземе друг заем, за да върне първия. Заемодателят ли е виновен, особено ако не е отправил заплаха, а само е посочил един от възможните изходи от положението? Не е, нали? Виновен е извършителят. Ще го осъдят като стой, та гледай.
Протестът на част съдиите за мен е и публично САМОПРИЗНАНИЕ, че те не раздават справедливост.
С протеста си се опитват да кажат “ние не сме виновни, че не си гледаме работата, причината са онези, които ни влияят”. Ами не се влияйте, бре!
Какво беше последното оплакване за намеса на политици в работата на съдебната власт, което чухме – и то от устата на бившия правосъден министър Христо Иванов? Оплакването му беше от премиера.
Защото в интервю Бойко Борисов каза:
”Не ми се вижда сериозно определени съдии, които са били политици или са кандидатствали за политически постове, да се правят на обективни”. Помолен да конкретизира, посочи протестиращата Нели Куцкова.
Че като заваляха едни квалификации – това било натиск, нападка, атака и какво ли още не. Що за логика, що за тълкуване?
За мен “не ми се вижда сериозно” е напомняне какво казват Конституцията и законите по въпроса – че в работата си магистратите не трябва да допускат политически пристрастия, нито чужди мнения, а да се ръководят само от собствената си съвест. Протестиращата Нели Куцкова вече е демонстрирала политически пристрастия, а кандидатстваше за висок пост в съдебната система. Не несериозно, а дори неприемливо.
Но ако Христо Иванов и други юристи разбират по друг начин изказването на Борисов, започвам да си мисля, че те сами си търсят и си намират зависимости.
След като законът им дава независимост, защо се интересуват какво бил казал премиерът, пък и да тълкуват думите му?
По същия начин подсъдимият човечец се оправдава, че са му повлияли и дори са го натискали обстоятелства – я неплатен заем, я гладни деца. Но ще бъде осъден, нали? Няма съдия, който да каже – няма да го наказваме, защото е имал причина да открадне или да убие.
Каквито и закони да им се напишат, нямат ли воля, съвест и знания, съдиите пак няма да съдят справедливо.
Затова хич да не си търсят оправдания.
Да не ни се правят на тъпи и да престанат да хитруват, а да започват да си гледат работата както е по закон!
И както в определени случаи се казва “Лекарю, първо излекувай себе си!”, ще им кажа:
Магистрати, първо осъдете себе си!
