Около датата 10 ноември всякакви “политически анализатори” - антикомунисти и адепти на демокрацията, отново ни надуха главите с печалните си анализи на миналото и безнадеждните прогнози за бъдещето.
Но връх на всичко беше почитаният и уважаван десен политолог Огнян Минчев, който направи признание, че през всичките тези 26 години били виждали какво става, ама се правели на кьорави! 

Бах маа му! 

Тоз човек да не земе да си направи и харакири, че ни осироте политологията!

А на мен ми се явиха въпроси:

1. Дават ли си сметка тези антикомунисти, че фатално закъсняха и самопризнанията няма да им послужат за индулгенция?
2. Дават ли си сметка тези антикомунисти и демократи колко ни е омръзнало да слушаме едно и също? 
3. Дават ли си сметка колко е смешно за един млад човек да чете или да гледа по телевизора как 60-годишен дядка се пеняви срещу комунистите, след като той самият им е дал икономическата власт?

Жалка, жалка работа...

Ако нямат идеи какво трябва да се прави сега - в положението, в което сме, да си траят. България няма нужда от мъже-оплаквачки.

Намери се мъж да не дрънка, а да действа и да вади държавата от калта – Бойко Борисов. Подкрепят го избирателите, подкрепят го и ЕС и НАТО.
Това ни дава надежда.

Сега да му мислят големите демократи какво говорят за него. Величаеха Костов, който ни окраде, а сега се опитват да плюят този, който не дава да се краде.
Всъщност, дори пак да се правят на кьорави с идеята после да ни пробутват самопризнания, все тая.

Важното е, че хората вече не са кьорави.