Загрижил се Раданчо Кънев за кризата на доверието към политиците, която се шири в обществото.
Щял да я бори, като гласува за сваляне на депутатския имунитет на Волен Сидеров.

Самият Раданчо нанесе последния силен удар върху доверието на обществото, като направи точно обратното на всичко, за което се кълнеше преди изборите. Няма друга политическа сила напоследък, която да се е подиграла толкова грозно с избирателите си, както Реформаторския блок.

Що се отнася до “политическата класа”, за която говори, такава в България няма и човек като него с претенции да е политик би трябвало да го знае. Но той предпочита да плете интриги, вместо да чете.
Понятието “политическа класа” се е формирало във времената, когато депутатското място се е получавало по наследство или се е купувало.
Принадлежността към дадена класа се определя от устойчиви признаци - в случая аристократичен произход или имуществен ценз, и не се променя в зависимост от резултата от парламентарните избори.

При демократично парламентарно управление, когато съставът на Парламента може да се сменя изцяло на всеки 4 години, принадлежността към него е временно, а често и случайно явление.

У нас съществува по-скоро партийна класа. Всяка партия държи на партийната листа, с която участва в изборите, и разчита (не без основание) на свои хора с опит в парламентарната работа. Защото у нас няма висши училища, които да готвят професионални политици – както е в Англия и САЩ например.

Благодарение на партийната листа на коалицията от пет партии Раданчо, за когото с основание допреди 2 години никой не беше чувал, извади късмета на живота си да кове закони в парламента. Напълно равностойни колеги са му Бат’ Сали и Ана Баракова – дамата депутатка, която има за свой принцип е да е руса. 
Исторически късмет извади, но само за историята на собствения си живот. Бат’Сали например е с няколко гърди преди него в политическата кариера, защото е депутат за втори път, така че има по-голямо право да се изживява като представител на “политическата класа”. smile emoticon

Та Раданчо щял да гласува искането на прокуратурата “с достатъчна доза смирение пред българските граждани”. 
Това откъде му дойде? 
Смиреност ли прояви парламентът, като свали депутатските имунитети на Сидеров и Чуколов, или отговорност пред българските граждани?
Не беше ли това гласуване с цел да се запази честта и достойнството на българския депутат? 
Думите чест и достойнство изчезнаха напълно от българския политически речник заради лъжите на точно такива като него...

А смирението... някой го призова към смирение наскоро... да, премиерът Борисов беше. Но случаят беше съвсем друг – когато преувеличаваше реформаторските успехи на местните избори.

Всичко е обърнато наопаки в главите на това момче и на близкия му приятел Пепи министъра, който пък не може да направи разлика между извинение и съжаление.

Избиратели, моля ви от сърце, приберете си вересиите на доверие на следващите избори...
 

http://m.novini.bg/news.php?id=316240

 

 

Може да има имунитет, но заслужава да бъде шамаросван при всяка среща.

"Понятието “политическа класа” се е формирало във времената, когато депутатското място се е получавало по наследство или се е купувало. При демократично парламентарно управление, когато съставът на Парламента може да се сменя изцяло на всеки 4 години, принадлежността към него е временно, а често и случайно явление. У нас съществува по-скоро партийна класа."