Блогът на alexiev123 :: ПОВОД ЗА РАЗМИШЛЕНИЯ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

21.10.2015 11:55 - ПОВОД ЗА РАЗМИШЛЕНИЯ

Автор: alexiev123 Категория: Политика

Прочетен: 618 Коментари: 0 Гласове:

Слушах тази сутрин новини по тв7. И какво чух? На летище София имало сигнал за бомба. Оказало се, че сигналът е фалшив, но пътниците били ПРИНУДЕНИ да изчакат навън на студа, докато свърши проверката. Има ли вероятност някой млад глупак да си помисли:
- Бахти държавата, която принуждава пътниците! Как да не я напуснеш? Майната й, махам се!
Има, разбира се! Думичката “принудени” се загнездва някъде в подсъзнанието на всеки, който търси с какво да оправдае неуспехите си и след достатъчно количествено натрупване на подобни внушения резултира в решение за изход от Терминал 2. Ще отиде в държава, където пътниците чакат на топличко да разберат дали ще ги гръмне бомба, но никой не ги принуждава да стоят на студа. :)
И докато си припомнях героичното минало на тв7 от времето на Бареков, се изплаших, че тази журналистическа глупост може и да не е нарочна манипулация за настройване срещу държавата ни, а да е съвсем ИСКРЕНА!
Възможно ли е младото ни поколение да е съвсем искрено убедено, че държавата е длъжна да му създава удобства при всякакви случаи и обстоятелства?
Преди около 35 години познат ми разказа следната невероятна история, случила се в Канада. Тогава нямахме достъп до света зад желязната завеса, а Интернет нямаше, за да проверим вярно ли е, затова ще я разкажа както я разказаха на мен:
През лятната ваканция група студенти тръгват с лодка на разходка по една от реките, които се вливат в езера – те си имат много такива там. Всички са обучени, спазени са всички изисквания за безопасност – Канада е държава на реда. Тъкмо пристигат до едно голямо езеро и не щеш ли, се разразява силна лятна буря, която обръща лодката. Никой не пострадва при обръщането, нито се удавя, защото всички са със спасителни жилетки. Веднага се организират и излъчват двама, които изпращат да излязат на брега да извикат помощ. Напомням, че тогава нямаше мобилни телефони. Двамата доплуват до брега и тръгват през гората да търсят най-близкия път, на който да чакат да мине кола, с която да стигнат до най-близкия град... и т.н. Помощта, която пристига едва на следващия ден, намира само трупове, плуващи като тапи на повърхността на езерото. Никой не е удавен, всички са починали през нощта в съня си от премръзване. Има си спасителна служба, чакали са я да дойде и да си свърши работата.
Звучи невероятно, нали? Да си толкова убеден, че държавата винаги ще може да се погрижи за теб, та да загубиш и най-елементарно чувство за самосъхранение? Да стигнеш до такъв мързел и апатия, че да не направиш никакво усилие да се добереш до брега? Невероятно е до безумие.
А не е ли точно толкова невероятно и безумно "съобщението" на тв7, че пътници са били ПРИНУДЕНИ да чакат на студено, докато съответните служби проверяват фалшив ли е сигналът за бомба, или е истински?
Казват, че след този случай в Канада започнало обществено обсъждане дали изключителният ред, спазване на правилата и стриктно изпълнение на задълженията не довежда гражданите до безпомощност в елементарни ситуации и изкривяване на психиката им до степен да загубват вроденото от природата чувство за самосъхранение.
Не оправдавам честата липса на ред у нас. Разказът ми е само повод за размишление, защото някои претенции към държавата започнаха да минават границите на здравия разум. Иначе моето заключение е банално – че всяка крайност е вредна, дори когато става дума за обществен ред.

Нагоре