Наскоро ми напомниха стара еврейска история. В едно семейство се родило момченце. Не могли да се зарадват много, защото детето се родило с недъг на крачето. Завайкали се жените, заоплаквали го. - А не ревете толкоз – рекъл старият дядо. – То не се знае дали е за добро, или е за лошо. Спогледали се жените и си рекли наум – изкуфял старец. Няма да можем да го оженим на добро място, дано се намери и една да поиска да го вземе. Минало време, тъкмо момчето станало за женене, и избухнала война. Не го взели войник заради недъга му. Чуждите синове, здрави и прави, повечето не се върнали от фронта. А тези, които се върнали, с недъзи - и физически, и психически. Вдигнала се цената на тяхното момче и го оженили в доста богато семейство. Жените започнали да каканижат какъв късмет е извадило, а дядото си мълчи и се подсмихва. Накрая пак рекъл: - А не се радвайте толкова. То не се знае дали е за добро или за лошо. Спогледали се жените и си рекли наум – изкуфял старец. Детето ни ще живее богато и пребогато. Не минало много време, дошли комунистите. Погнали всички богати и им взели имотите. Кой в концлагер, кой не успял и кожата да отърве. Завайкали се жените... Да продължавам ли?
Разказвам тази история заради поредното смешно вайкане, че сме най-бедната държава в ЕС, та затова преселническата вълна ни подминава.
И ще повторя думите на стария мъдър евреин: - То не се знае дали е за добро, или е за лошо.

За протокола:
Това не е "стара еврейска приказка" а стара Българска приказка.
Защото когато се казва "комунисти" се има в предвид чифути - справка 1917 г., Русия.
Та в този ред на мисли, на чифутина никога не е изгодна истината и следователно, тя трябва да претърпи сответните корекции, изменения и опошляване.

без да се знае дали е за добро, или е за лошо.