Отново установих, че така и ще си пукна, без да успея да постигна дълбините на българската патриотична народопсихология. 
Отчаяние пълно ме налегна, братя българи-антикомунисти, че нито аз съм ви брат, нито вие сте ми братя и сестри. Освен пък да не съм българин и антикомунист...

Сега да си кажа защо.

Напоследък непрекъснато се натъквам на педантично отбелязване на всякакви празненства и годишнини и взиране на антикомунистическото око към присъствието на сегашните държавници на съответните места за честване или поклонение. По правило това са очи на подозиращи ГЕРБ и Борисов в принадлежност към комунистическите идеали.

Отсъствията на премиера се изтъкват като доказателство за каквото им хрумне – като се започне от това, че партията му не е антикомунистическа (интересно защо се смята, че трябва непременно да се обяви като анти нещо), до неприятни заключения от сферата на патриотизма, морала или връзката с “обикновения българин”.

Хрумна ми да преброя на колко чествания, възпоменания, поклонения, годишнини и подобни се смята за наложително да присъстват първите хора на правителството, за да не възбуждат съмнения в принадлежността си към... вижте гореизброените съмнения.

Към официалните празници, постановени със закон, които са 9 на брой, трябва да прибавим и свързаните с рождените дни или гибелта на национални герои като Ботев и Левски. Дотук бройката стана 13 чествания. Изпускам много герои, да ме прощават. Като цар Борис III, който все още не е обявен за национален герой, но за Боздуганов е. Когато го обявят, ще се добавят още 3 чествания – рождението, коронясването и смъртта му.

След кратка обиколка из интернет установих, че това е само началото. 
Някои демократи у нас като че ли възнамеряват да вменят задължение на управляващите да спират да управляват, за да не пропуснат да отбележат с присъствието си повече от 50 поклонения в памет на всякакви герои и на всякакви жертви.

Сега се дръжте, ще изброя най-важните:

- поклонения пред жертвите на комунистическия терор в лагерите Слънчев бряг, Скравена и Белене, 
- поклонения пред Мемориала на жертвите на комунизма, 
- пред жертвите на комунистическия атентат в църквата Света Неделя, 
- пред жертвите на деветосептемврийския преврат 1944 г., 
- жертвите от комунистическите, националсоциалистическия и фашистките тоталитарни режими, 
- жертвите на Народния съд.

Следват историческите поклонения:
- пред жертвите от Батак 
- пред жертвите от 1913 г. в Тракия
- пред жертвите от Априлското въстание
- пред паметта на жертвите в село Любенова махала – втория Батак
- пред загиналите в Първата световна война български войници и офицери
- пред избитите над 200 деца на бежанци от Източна и Западна Тракия през 1913 година

Международни:

- Международен ден на пострадалите от фашизма и войните
- геноцида над арменския народ
- Холокоста

Граждански:

- поклонения пред жертвите на пет-шест самолетни катастрофи, включително атентата на летище Сарафово
- поклонения пред жертвите от наводненията в селата Бисер, Мизия, в квартал Аспарухово
- поклонение пред загиналите български граждани във водите на Охридското езеро
- жертвите от няколко автобусни катастрофи, няколко влакови, в т.ч. жертвите от гара Буново
- в памет на 14-те войника, изгорели в автобус на околовръстното шосе край квартал Люлин
........

Броите ли? Защото аз се отказах, все нещо е пропуснато.

Като селски клюкарки, чийто живот е отминал безвъзвратно и живеят само за да присъстват на панихиди и погребения, кандидатите за титлата “активен борец срещу комунизма” хвърлят всичките си сили и умствени способности, за да коментират по най-глупав начин властта. 
Да свършат някоя полезна работа - не ги търсете.

Ако си направя труда, мога да изброя поименно кой се опитва да бламира правителството поради отсъствието му от сватби и погребения, но няма да го направя. 
Хора, които не знаят, че животът е това, което става между раждането и погребението, не го заслужават.
Лично аз гласувах за правителство, което да се грижи за живота.
Дали е било на сватбата и погребението е грижа на селските клюкарки.