Едно политическо мишле с мераци да стане историческа личност се изпусна наскоро с лаф за “исторически компромис” и медийната олигофрения го заповтаря като реплика на тъпата реклама:   Компромисът МИ е по-исторически от компромиса ТИ!   Не само политическите му съмишленици, но и видни политолози и коментатори отрекоха да виждат нещо друго историческо в политическото мишкуване на мишлето, макар и да го изказаха много меко.  Аз пък видях пореден исторически резил за партийката му.  Една част от поддръжниците й са старите верни обожатели на Костов, които не могат да допуснат, че не той дърпа конците на Радан Кънев. Грешат – Костов не е чак толкова глупав, за да допуска толкова помиярско политическо поведение от негово име. За негов исторически срам, Костов беше ловко изпързалян и изхвърлен от управлението на собствената му партия от група млади амбициозни келеши, които попълниха оределите й редици със свои “копелета”. Уличните протести от 2013 г., в които някои групи обявиха себе си за млади, умни и красиви, привлякоха доста симпатизанти. Хубаво е да принадлежиш към умните и красивите, нали? Нищо, че повече от половината протестиращи съвсем не бяха млади и нямаха тези претенции – както стана ясно по-късно. След като се докопа до сегашното управление на страната единствено благодарение на някогашната слава на ДСБ като автентично дясна партия, от платформените и програмните заявления на ръководството на РБ не остана почти нищо.    А благодарение на често повтаряните глупости как всяка политическа партия или фракция трябвало да има представителство в парламента, в момента имаме парламент с осем групи, обединяващи над 40 партии.  Само наивници или големи оптимисти могат да очакват реформи от такъв парламент. За исторически – да не говорим. Ако това стане, ще бъде истинско парламентарно чудо!   Но аз се размислих за историята и историческите моменти в нея – когато водачите на един народ – каквито в днешно време са политолозите, трябва да осъзнаят отговорността си и да оценяват честно и безпристрастно нуждите на политическия момент. За съжаление обаче нашата политическа интелигентура все още не може да преглътне един факт – че премиерът Борисов не произхожда от нейните редици.  Каквото и да направи Борисов, все е нищо.  Колкото и правилно да е, имало още по-правилно.  Ако каже нещо... веднага ще го разпънат и следа няма да остане от казаното.    Най-много ги е яд, че премиерът и най-близките му сътрудници не влизат в теоретични политически спорове с тях.  Колко ли много му се иска на д-р Николай Михайлов в отговор на неговото:    “Под егидата на нашия премиер се разгръща години наред, едно страшно падение на вкуса, на политическите нрави, на публичния режим на поведение.”    да чуе нещо като:    “А пък Вашият ирационален език извежда структурата на лъжата на епидермален план. “Десните” политики са сюжетната ви интрига. Вие ги превръщате в знак, дори в многозначен йероглиф на българската политика, който разкрива вътрешните енергии, родили самодоволните форми на изказа Ви.”   Според странните представи на доктора премиерът на държавата трябвало да бъде за пример във всичко. Защо се сещам за пионерската организация и за ленинския Комсомол?  Не остана специалист в държавата, който да не се опита да въвлече премиера в експертни разговори, та после да разправя, че Борисов от нищо не разбира – та от енергетика, та от Лувъра, от банково дело, от история, от болници, археология  и какво ли не още.  Че той и от балет не разбира! Да не би някой предишен премиер да е разбирал? Тях защо никой не ги питаше?   Слушах преди дни и оксфордския политолог с герданчето. Този ден си беше забравил гривничката и обецата, та се изразяваше по-простовато, но в общи линии пак си пееше старата песен срещу ГЕРБ.   Четох и топ десния политолог Огнян Минчев. Макар и да признава, че “самото понятие за РБ покрива група от хора, които твърде трудно стоят заедно в политиката и още повече - във властта”, той е на мнение, че “нараства опасността от утвърждаване на един "мек авторитаризъм".    Е къде ти отиде логиката бе, Минчев? С 83 депутата на ГЕРБ имало опасност от мек авторитаризъм, а ако имат мнозинство от 121 как би го нарекъл? Твърда диктатура???  Бах маа им и на демократичните теории, дето изобщо не са ги изучили, а само ни се пенявят...   Според мен нараства опасността от много акъл вярната на Иван Костов политическа интелигентура да не разбере, че той изобщо не стои зад Радан Кънев и дълго време да подгъзува на един глупак като него. Аз виждам в това само историческа глупост.   И друга опасност нараства – жена ми пак да ме заплаши с тежкия тиган, защото още не съм й купил сливи за сладко, а сега му било времето.  Както е известно, пропуснеш ли историческия момент за сладкото, пиши го бегало.