(С дългото си уводно изречение вервам нема да затрудня нито един от най-ентелегентните, нищо че половината от тях са с купени дипломи и немат повече акъл от туй да се водят по един гъз, а да се смеят на нас, простите гербери, че ни водела тиква. Лично на мен мама винаги ми е казвала, че тиквата се яде, а гъзът мирише.)
Та това наистина историческо по своята същност събитие е разтърсило из дън душа поетите от страната на изгряващото слънце и те спонтанно започнали да творят хайку по никое време – през юли.
Трогнати от съпричастността на братския японски народ, не ще пропуснем да ви запознаем с някои по-интересни образци на древния източен жанр. Особено силно се впечатлихме от явно посветените на Реформаторския блок.
1. Предаден електорат
гневно роптае за кой ли път.
Деформатори...
2. От птичи поглед –
историческа наглост.
Рад Анчо Кънев.
3. Нямало да скромничи.
Усеща ли хладния ветрец
На погнусата ни?
4. Гузни оченца.
Обратна захапка.
Гъз.
5. Стара песен на нов глас.
Не, ама накрая – да.
Жалки.
6. Настъпих нещо лигаво.
Без да гледам, знам –
реформатор!
7. Хор на реформатори:
- Псуват ни, значи съществуваме.
- Спираме веднага – се носи от публиката.
Без никакво съмнение познавачите биха отбелязали изобилието на препинателни знаци, което не е типично за хайку. Отдаваме го на силните емоции, породили творбите. А след внимателен анализ литературната критика би могла да определи разчупването на класическата форма като нова насока в развитието на жанра. Което, откъдето и да го погледнеш, си е историческо явление - за радост на реформаторите.
Информацията за това забележително културно явление няма да бъде пълна, ако пропуснем следната творба, издържана в класически стил, за която не без основание някои смятат, че е посветена на българския премиер Борисов:
8. Години живот.
За тъпаци.
Юнак.
