Този израз се използва най-често като “дивото лице на капитализма” – при който неумолимите финансови закони позволяват на по-силните членове на обществото да забогатяват неимоверно, докато други – по-слаби, могат да изпаднат в неимоверна мизерия.    Последиците за обществото от иначе справедливия икономически принцип да имаш толкова, колкото си наследил и заработил, понякога са много тежки. С течение на времето се пораждат непреодолими различия в стандарта на живот, които довеждат до кървави войни и много човешки жертви.   Всъщност става дума за трудността в човешките организации принципите на икономическата справедливост да се съвместяват с принципите на хуманността и морала.   Много е писано за старозаветните и новозаветни послания и за техния социализиращ смисъл и аз няма да мога да кажа нещо ново. Дано успея обаче да кажа старото по-простичко и да го подредя по-нагледно.    Ако се върнем много назад в историята, ще си спомним, че още в Стария завет е казано да се помага на болни и бедни, вдовици и сираци, а преди двадесет века Христос формулира нагледно този морален постулат като “Ако имаш две ризи, дай едната на ближния”.    Преди Иисус Христос обаче Бог-Отец е постановил основополагащ ред на Земята, който предхожда даването на “втората риза”.  Този важен постулат гласи: “Всеки да си изкарва хляба с пот на челото”.    “Ако имаш две ризи, дай едната на ближния” - по този начин в живота се помиряват икономическата логика и човешкият морал. Поощрява се скромността и се потискат алчността и завистта. Така се сплотяват патриархалните семейства.  Това е пътят, по който се сплотява и поддържа в равновесие и всяка човешка общност – нарича се взаимна помощ, солидарност и как ли не още, в зависимост от различните условия и  обстоятелства, при които се прилага.    Така през миналия век в нашата цивилизация постепенно беше коригирано и “дивото лице на капитализма”, проявило се в края на 19 и началото на 20 век. На държавата се възложиха социални задължения  към слабите и болни членове на обществото.    Докъде да се простира солидарността и социалната грижа към слабите в една държава и за колко време – всяка от тях поотделно решава според възможностите си. Ако не ги прецени правилно, я очаква съдбата на страните от рухналата икономическа система на социализма. Не бива да забравяме и че никоя помощ не трябва да се възприема като задължителна за даващия и не бива да е вечна. В противен случай ще създадем поколения от апатични мързеливци, готованковци и тунеядци.    И при функционирането на Европейския съюз е залегнал принципът на солидарността между държавите-членки.   Както при всяка друга, така и при европейската  солидарност помощите се отпускат при презумпцията, че когато си стъпи на краката, временно слабият икономически също ще се включи като донор на солидарната система.    А за да си стъпи на краката, слабият трябва да полага усилия – или, както е казал Всевишният – да се поизпоти. :)   - Да, ама не! – казват днес гърците и не спират да искат все на тях да се помага. Не само преди, не само сега, но и в бъдеще. Не само най-много, но и много по-дълго, отколкото на всеки друг.  При това работят доста по-малко и живеят доста по–нашироко от други държави в ЕС - семейството-донор.   На отправените към тях упреци отговарят, че нацията им  била единна и сплотена по въпроса. Намекват за исторически заслуги, достойнство и свободолюбие.  Я пак? Я пак? Наричат свобода и достойнство живеенето на чужд гръб?  И не намират никакво достойнство в това сами да си изкарват хляба?   Не би ли трябвало ЕС да се безпокои, че докато са й помагали, гръцката нация се е обединила около една порочна, да не кажа престъпна кауза? Това лице е не само диво. То е също самонадеяно и нагло.    Гнусното диво лице на левичарството, което се оказа по-диво дори от това на капитализма. Ние, българите, познаваме злобните му гримаси много добре...