Един малък народ, населяващ многозначима за западноевропейската цивилизация територия, празнува победата си над робството...

Изглежда на Балканския полуостров е традиция думата “робство” да се използва под път и над път.
Този път робство било да искат от теб да си връщаш заемите.

Почти незабелязано и некоментирано мина на този фон едно друго любопитно събитие със символно значение – английското кралско семейство заведе на кръщене най-младия си член в стара детска количка. Знаех, че в добрите семейства мебелите не се купуват, а се наследяват - но не знаех, че в най-добрите семейства се наследяват и детските колички. Винаги има какво още да се научи.

Гърците са виновни за ситуацията, в която изпаднаха, но има и други - едни мили и много безотговорни идеалисти интелектуалци, които обявиха за класика не само старата им литература, но и едно произведение от новата, в която историята за провалилия се предприемач Зорба – чаровен пияница, женкар и прахосник, бе изтълкувана като победа на силната личност над живота. А чудесното сиртаки, с което завършва филмираното литературно произведение, десетилетия наред се възприема като препоръчителна реакция след житейски провал.

Сега съвременна Гърция празнува съвременния си житейски провал със сиртаки, но не го съзнава.

Оказва се, че други са поели ценностите на древногръцката цивилизация и са ги запазили до днес, а претендиращите да са нейни преки наследници са най-далеч от тях.
Но за разлика от материалните ценности, духовните се наследяват с личностно или национално усърдие и усилие.

Досадно е морализаторското мърморене в момент като настоящия, когато една ситуация се възприема напълно различно от изпадналите в нея и страничните наблюдатели.

Но страните-членки на ЕС не са странични наблюдатели, а пряко засегнати, защото те изработиха парите, които гърците получиха като заеми. А когато дойде времето да ги връщат, показват среден пръст и ги наричат робовладелци.
Гърците са забравили, че демокрацията, родена в техните робовладелски градове-държави, не се е разпростирала върху робите, а само върху свободните граждани. 
А резултатите от референдума са горчив урок за радикалните демократи, ратуващи за пряката демокрация като форма на държавно управление.

Категорично протестирам да се дава право на този, който не може да отговаря за себе си, да взема в ЕС наравно с нас решения, които ни засягат. Това е все едно да се дава на махленски просяци право на глас в управителните съвети на големите фирми.
Може да помислим дали да не учредим нов статут за членство в ЕС – статут на просяк.
С подобаващ мониторинг и ограничение на правата.
Защото - който настоява да се издържа от милостиня, не може да бъде равноправен член на икономическа общност!