Спомних си за чудесната пиеса на Майкъл Фрейн “Още веднъж отзад”, която гледах преди години в Сатиричния театър. 
  А поводът да си спомня за нея е театралното посещение на Моника Маковей у нас. Замислих се – дали си струва да показваш какво става зад кулисите на една театрална постановка (политическа пиеса), след като се оказва, че доста хора не могат да видят и да разберат дори какво става отпред.
  Затова отново ще разкажа какво видях аз отпред. 
    В първо действие – завръзката - един журналист със съмнителни качества (или олигофрен, както вече ги наричаме), подгря публиката, жадна за зрелища и отрязани глави, с информация за тикнати зад решетките тела на румънски политици. Обяви г-жа Маковей - някогашен правосъден министър, а сега румънски евродепутат, за богиня на корупциомахията (битката с корупцията). В разговор с нея я подмами да каже, че нашият премиер лъже, че се бори с корупцията. Което, откъдето и да го погледнем, е неин дипломатически гаф и е обидно за нас като българи. Нашият премиер не реагира веднага.
    Второ действие - в един прекрасен ден се оказа, че г-жа Маковей е поканена да гостува в България.
  Кой би поканил един чужденец , който е обидил премиера ни? Нормално е това да е опозицията, нали?
  Интригата започва да се заплита - защото формално беше обявено, че поканата е излязла от гражданска “инициатива”, но пък съвсем официално госпожата е посрещната на летището от представителите на една малка партия от управляващата коалиция – Радан Кънев и Светослав Малинов!

  След което се оказва, че никой от ГЕРБ - голямата партия на управляващата коалиция, нито е бил уведомен, нито е бил поканен на срещата с г-жа Маковей. 

    Трето действие – кулминация - срещата с г-жа Маковей.  Много разочароваща кулминация... оказва се, че главната героиня си няма хал хабер от българското законодателство и дава съвет да не го пипаме, но да имаме политическа воля за борба и да не губим време, ами да я започваме. Но пък затрогващото описание на подробностите за дълбоките й лични изживявания и героичната й съпротива на злото вълнува всяка чувствителна душа. 
    Четвърто действие – развръзка. 
  Заседание на Министерския съвет на Република България.  Българският премиер най-после удостоява с внимание г-жа Маковей и обявява, че е съгласен с нея - за борба с корупцията е нужна политическа воля и той не само я има, не само че води борбата, но и вече има резултати.  Ако в Румъния измерват борбата си с вкарани в затвора тела, ние в България я измерваме с вкарани в бюджета пари - около два милиарда повече в сравнение с  миналата година. Въпрос на мерни единици, дето се вика.  Оркестърът свири туш! 
    Епилог. 
  Лидерът на малката партийка, дето се маскираше като безпартиен гражданин, се вижда принуден да се противопостави публично на мнението на г-жа Маковей и въпреки активното си участие, което видяха всички,  отрича домакинство на срещата. Той не бил ходил на летището да си посреща гостенката...
    През цялото време медиите съобщават за огромна корупция в Румъния, което логично ни води към съмнението, че само политиците са виновни за корупцията.  Или към извода, че в затвора НЕ са вкарани правилните румънски политици.
    Пеят трети петли – за онези, които все още не виждат, че съмна. 
    Аре, пиесата свърши, публиката може да си ходи вече. :) 

Славиграми

Щом не успя с афери и със стойки,
реформаторският фарисей
се опита да прецака бате Бойко
с тая кака Монка Макавей!

Антоан дьо Славоазие