Ако Моника Маковей приключи знаковото си (за някои) посещение в България, време е да осмислим какво се случи, да теглим чертата и да видим резултатите.   1. Поканена от някакви граждани, госпожа бившият министър на правосъдието на северната ни съседка най-неочаквано беше посрещната от политици. При това – политици от партия, участваща във властта. 2. Целта на срещата беше обмяна на опит при реформата в правосъдната реформа и борбата с корупцията – шумно заявена "мисия" на въпросната партия. (Тази партия, макар и участваща във властта, често се държи като нейна опозиция, което поведение медиците обикновено определят като шизофрения.) 3.. След проведената няколкочасова среща българските политически анализатори - пресявайки тонове приказки, разделиха сеното от сламата и извадиха пред широката публика най-същественото. Съветите на госпожата били да не си пипаме законите и да намерим правилните хора.  4. Вдъхновени ОТ и благодарни ЗА съветите, един креслив приятелски кръг, наричащ себе си Протестна мрежа, възнагради госпожата със значка и я направи свой почетен член, като й връчи грамота.   Много мило ми стана, спомних си младините.  Тогава всеки ден комунистически трудови колективи си оставяха работата и се срещаха за обмяна на опит, а всякакви грамоти се раздаваха на килограм. На това му викахме “дайте да дадем”. Като резултат комунистическата икономическа система рухна.    Тиквеният медал, който г-жа Маковей получи и припозна като истински – дали от възпитание, или от незнание, е единственото, което виждам като реален резултат. Не ни остава друго, освен да й пожелаем да си го носи със здраве.