През 1997 г. Костов пое ръководството на една наистина катастрофирала държава. 
Получи огромна народна подкрепа и най-вече – доверие. Не се е борил с други политически сили, властта сама му падна в ръцете. 
В онзи момент БСП - партията-виновник за катастрофата, се беше почти самоунищожила и Костов управлява през първите 3 години на мандата си реално без никаква опозиция.
Настъпи уникален и неповторим исторически момент за България – без никаква съпротива се разпродаваше почти цялото държавно имущество. 
Ние седяхме кротко като верни кученца и въртяхме одобрително опашки с наивна детска доверчивост. 
Започна приватизация - продажба при не много ясни закони и правила на най-апетитните държавни предприятия, доста от тях на безценица.
С парите от приватизацията Костов започна да вдига заплатите и пенсиите, които вследствие на инфлацията клоняха към нулева покупателна способност.
Какво означава това? 
Означава, че даде на народа да изяде това, което беше създал за 45 години.
Така че великите икономически умения на Костов се състояха в това, че ни даде да си изядем икономиката. 
Каквито предприятия останаха непродадени, обяви за работническо-мениджърска приватизация и подлъга народа да купува “акции”. И тези пари заминаха без никакъв ефект. 
Няма да говорим сега за това, че новите едри собственици се оказаха или руснаци, или партийни секретари, или довчерашни дрипльовци – за които едва след време научихме, че били хора на Държавна сигурност.

БСП се съвзе едва на четвъртата година от управлението на СДС и едва тогава започна долните медийни атаки срещу него - които обаче са детски игри в сравнение с тези, които наблюдаваме да се разиграват през последните години срещу Бойко Борисов.

С две думи – ако след време синът ми по някакви причини остане без доходи и за да изхранва семейството си, започне да разпродава наследството, което му оставям, то:

За Бога, братя, не го обявявайте за велик икономист! 
:) :) :)