12 май 2015 г.

Наближават местните избори, та някакво гражданско движение "МС - Мога сам" приканва известни и публични личности в България да приемат предизвикателството да се движат по улиците на София за денонощие в инвалидни колички. Първите поканени са, разбира се, софийският кмет Йорданка Фандъкова и здравният министър Петър Москов.  Как си представя това "сдружение", че кметът и министърът ще си оставят работата, за да се движат "едно денонощие из улиците на София в инвалидна количка"?  Или целта им е да ги накарат да се чувстват неудобно, че не са инвалиди? Нищо лично и нищо политическо, нали? Как не се сетиха да предизвикат Станишев и Таня Андреева?   На всички политически активни субекти, които се крият зад граждански сдружения, напомням, че “сдруженията” им са напълно пренебрежими, ако не са регистрирани. Такова е и въпросното “Мога сам”.   Българското законодателството не забранява да съществуват и неформални структури на гражданското общество, но трябва да имат поне ПРАВИЛА за начина, по който ще постигат поставените от тях нестопански цели.  Освен това тези образувания не могат да действат като организация, която от свое име да участва в гражданския оборот, а поеманите права, задължения и извършвани дейности  са ОТ ИМЕТО НА ОТДЕЛНИТЕ ЛИЦА, участващи в обединението.    Колко е значимо едно такова “сдружение” всеки може да прецени сам.  Ганка, Иванка и Драганка надават писък от дупката си и търсят вниманието на кметове, премиери и президенти. :) Дали жадуват известност, или някой им плаща, за да вдигат шум по медиите и да губят времето на администрациите за отговори? При това инвалидите си имат официална и законна организация, която да ги представя  - Съюз на инвалидите в България, който е член на Европейския форум на хората с увреждания.   При всичкото ми съчувствие към засегнатите, смятам, че тази “инициатива” е изключително неловък и даже долнопробен популизъм.  Намекът е ясен, макар и да не е изречен.  Съоръженията за приспособяване на градската среда към нуждите на инвалидите са много скъпи и ги плаща цялото общество. Дори в съсипана Европа, където след Втората световна война е имало изключително много инвалиди и големите градове са изграждани отново от руините почти изцяло, няма съоръжения за инвалиди навсякъде, каквито упреци се чуват у нас. И претенциите, и съчувствието трябва да имат някакви разумни граници.   А мераклиите да се изявяват чрез граждански сдружения да прочетат долния линк:   http://econ.bg/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%86%D0%B5%D0%B4%D1%83%D1%80%D0%B8/%D0%A0%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D1%81-%D0%BD%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D1%86%D0%B5%D0%BB_l.l_i.126372_at.8.html