Аз съм човек, живял без привилегии. Не се вредих по комунистическо, и сега съм на същия хал.
Установих го, когато се оказа, че доставчикът ми на кабелна телевизия не ми доставя ТВ+. А да влезеш в пещерата на агент Коритаров в тази телевизия било привилегия - както научих впоследствие.
Който търси, намира, та успях да се добера до запис на предаването, за да видя с очите си и да чуя с ушите си на какви привилегии се радва премиерът Борисов, който беше специално поканен в пещерата на привилегиите, за да се порадва и на “свободната зона” - макар че по навик чуя ли за зона, бягам презглава по-надалече.
Я, рекох си, да не пропусна да науча в какво се състоят днешните демократични премиерски привилегии. Знаем, че тоталитарните бяха много приятни и даже вкусни.
Ами... никак не ми харесаха, да си призная.
Оказа се, че привилегиите на премиера Борисов се състояли в това да го подлагат на разпит, за да си признае недостатъците и предполагаемите опущения.
Агент Коритото заедно с екипа си, включващ и нежни женски същества, които не ни показа, се беше подготвил да му зададе толкова непремерени и неподходящи към един премиер въпроси, та чак стигаше до простотия.
Записах няколко:
- Има ли опасност България да капитулира в хибридната война с Русия?
- Западът предаде ли Украйна?
- Може ли да се постигне мир без морал?
- Не е ли демагогско отношението на РБ към ГЕРБ?
- Смущава ли ви нещо в РБ, надежден партньор ли са?
- Доволен ли сте от министъра на образованието г-н Танев? Няма ли по-добри?
- Уважавате ли институцията Съвет на Европа?
Задаваше ги с предизвикателно надменен и стигащ до назидателен тон. Да не би да смята, че е привилегия да бъдеш обект на височайшето му злонамерено внимание?
Внимателно наблюдавах как проведе класически ченгеджийски кръстосан разпит – с пренебрежителни прекъсвания и рязко сменяне на темата. Самодоволно се изпружваше назад и гледаше премиера отвисоко. Опитваше се да предизвика опростени еднозначни отговори с “да” или “не” на комплицирани политически проблеми. Да го ядоса с нагла лъжа за магистралите. Да го подведе да каже нещо лошо за партньорите в коалицията.
Да, ама не позна.
Макар и болен, Борисов запази докрай добродушието и хумора си. Не направи нито политически гаф, нито махленски, към който упорито го побутваше старото продънено корито. Най-искрено си призна, че не знае подробностите на българската история. За разлика от “изпитната комисия”, не обърка историята с географията.
Но докато го изпитваше дали е научил “географията”, самият Коритаров показа невежеството си относно Крайовската спогодба.
И той самият се изпусна, когато каза: “Аз на Ваше място...”
Охооо, ето къде го стягал чепика – не е на неговото място!
Като всички пияници от селските кръчми, и агент Коритото се премервал колко по-добре би седял на мястото на премиера Борисов. Той знаел по-добре от него как трябва да се обясни на европейците за кое как да мислят и кое как да правят.
Тъй, тъй, но дори и да знае – в което си позволявам да се съмнявам - не е на неговото място.
Борисов може и да не знае подробности от миналото, но знае и спазва посоката на бъдещето – а това ни е повече от достатъчно!
Едно време привилегия беше да се докопаш до благинка, която не е достъпна за всеки.
Днес обаче привилегия било да се подлагаш на хейтърството на продънени журналистически корита.
Наистина светът съвсем се е побъркал - дойде време да бягаме от привилегии като от чума.
