Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2014 22:02 - ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА
Автор: alexiev123 Категория: Политика   
Прочетен: 822 Коментари: 0 Гласове:
12

Последна промяна: 23.10.2014 15:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ИЗГУБЕНИ В ПРЕВОДА,

или как се разбрахме със Симеон Сакскобургготски, цар и премиер български

Искам да започна с декларацията, че не съм монархист, нито някога ще стана. Пиша този текст, защото много ми се иска да не каляме политиците си за щяло и не щяло.  

Още си спомням каква безпомощност изпитвах, когато преди години се опитвах да обясня на приятели и познати, че Симеон Сакскобургготски няма да може да управлява, защото освен че не познава българската действителност, не знае и български език достатъчно добре, за да управлява държавата.

Всички ми отговаряха:

- Не е вярно, нали го чухме как хубаво си говори!

Как се развиха нещата по-нататък всички знаем – избрахме си го с внушителните почти 43%, и после от “осанна!” много бързо минахме на “разпни го!”

Най-често царят бива обвиняван в лъжа, че е обещал да не си търси имотите, а после не е удържал на думата си и си е “прибрал” какво ли не.

Много отдавна се каня да си кажа мнението по прочутото интервю на Кеворк Кеворкян, в което Симеон II обещава...
Но нека видим всъщност - какво точно обещава?

Цитирам:

 Кеворкян:
- Материални претенции към България имате ли?

Симеон II:
- Как материални?

Кеворкян:
- Имуществени...

Симеон II:
- Как не... от собствената си страна... не. От мене това няма да видите, независимо при какви обстоятелства, обстановки, становища или положения – категорично не.

(Разговорът е воден на 8 февруари 1990 г.)

Не е ли интересно – Симеон не разбира веднага смисъла на израза “материални претенции към България” и моли за пояснение.
Но по-интересно е, че “имуществени  претенции” го задоволява, а на български език разлика между двете почти няма.

Защо не е разбрал веднага какво го питат?

Защо е имал нужда от повече време, за да помисли? И какво ли е разбрал, като е помислил?

Нека си спомним в каква езикова среда е преминал животът на Симеон II.

До 9-годишната си възраст е бил в България и е говорил български. Този език не му е майчин, защото майка му е италианка - макар и царските деца най-малко да се обучават от майките си.

От 9 до 14 г. живее в Александрия, където завършва британския колеж  „Виктория“. Средата му там е двуезична – арабски и английски.

През 1951 г., когато е 14-15 годишен, майка му и баба му се установяват в Испания. Там живее 50 години - до 2001 г.,  с едно прекъсване от 2 години, докато е курсант във военната академия „Вали фордж“.

Жена му е испанка, децата му не говорят български. Може би някой се е сетил да го попита на какъв език мисли, но не ми се е случвало да прочета.

Към 1990 г., когато Кеворкян провежда интервюто, Симеон Сакскобургготски е прекарал в Испания 40 години от зрелия си живот. На испански  език е общувал в ежедневието си, използвал го е в работата си и на него е водил бизнес документацията си за отчет пред испанските власти. Затова имам всички основания да смятам, че той мисли на испански, т.е. на какъвто и език да получи информация, мозъкът му си я превежда най-напред на испански. 

Не ми е известно дали Кеворкян ползва чужди езици и какви, но със сигурност не е съзнавал какъв езиков капан залага на Симеон с така формулирания си въпрос. Двете чуждици, които използва – “материален” и “претенция”, съществуват във всички европейски езици, които ползва Симеон – испански, английски, френски, немски, италиански и по-слабо португалски.

Но значението им - особено на думата "претенция", не е същото като в българския език.

Във всички тези езици думите “претендирам” и “претенция” са с много по-силен негативен заряд, отколкото в българския. Значението им се движи в следната семантична последователност: “преструвам се” (най-разпространено), оттук - “домогвам се”, и накрая в администрацията – “оплаквам се” и “жаля се”.

Какво е чул в първия момент Симеон при положение, че автоматично си е превел въпроса на испански? Чул е:

- Материални преструвки към България имате ли?

И съвсем логично пита:

- Как… материални преструвки?

Когато Кеворк пояснява с  “имуществени”, мисълта му се насочва към административния, канцеларския език, където “претенция” означава вече “оплакване, жалба”.

Тогава смисълът на въпроса се намества в главата му така:

- Ще се оплачете ли от България заради имотите си?

И той отговаря: 

- Как не... ОТ собствената си страна (да се жаля и оплаквам) ... не. От мене това няма да видите, независимо при какви обстоятелства, обстановки, становища или положения – категорично не.

Забележете – той казва “ОТ собствената си страна” (няма да се оплаквам), а не “КЪМ”, както казва Кеворкян.

И сега да си припомним:

Към 8 февруари 1990 г., само 3 месеца след 10 ноември 1989, когато Кеворкян направи това интервю, за реституция все още никой не беше говорил. Законът беше гласуван 2 години по-късно - на 21 февруари 1992 г.  

Следователно към момента на интервюто единственият начин, по който Симеон II би могъл да възприеме въпроса, е дали има намерение да съди България в международен съд. Защото той знае много добре, че има законно право да поиска да бъде овъзмезден по някакъв начин за наследствените си имоти, от които е бил лишен в продължение на 40 години с нарочен закон. Въпросът на Кеворкян също не би могъл да означава друго, колкото и неточно да е зададен. 

Всъщност царят отрече, че ще съди България за пропуснати ползи и не излъга, наистина удържа на думата си!

По-късно, както направиха много други българи, съгласно съществуващия вече закон и той възстанови наследствените си права над семейното имущество – но не е съдил държавата!
 
Кои точно са били имотите на царското семейство се оказа доста трудно за определяне, но тук вината е на българската държава, която не е поддържала в ред архивите, а не на наследниците на Борис
III. Какво свършиха подмазвачите и алчните адвокати, подпомогнати от бившата “народна” власт - която беше унищожила архивите на Царство България така, че да не могат да се хванат нейните собствени кражби и престъпления - ние, които сме отстрани, можем само да гадаем.

Има още едно принципно разминаване. Сакскобургготски изглежда никак не е очаквал, че ще му поставим ореола на богат цар от приказките, богат по някакъв чудодеен начин, едва ли не от само себе си. А ние направихме точно това.

Умилихме се и се трогнахме, че българският цар, изгонен още като дете от родината си и без да е имал никога никакви надежди да се завърне в нея, в продължение на половин век е поддържал познанията си по български език, който може никога да не му потрябва. И че и петте му деца са с български имена. Но че и той е човек с права като всеки от нас - пропуснахме. 

И наистина, какви богатства, като проследим историята на живота му? Останал сирак на шестгодишна възраст, единственият мъж в семейството - чичо му - убит от "народната власт", а майка му и баба му прокудени от страната с две малки деца и с по 200 долара на човек - това е началото на новия им живот извън България. Направо да прокълнеш съдбата, че си се родил цар. 

Като глава на семейство и баща на пет деца е съвсем естествено като всички останали и той да има материални нужди и право да наследи родителите си. А ние си създадохме образ с измислени от самите нас качества и после много бързо се разочаровахме.

Не зная дали всички си дават сметка, че Симеон II има право да ПРЕТЕНДИРА за обезщетение от българската държава поради причинени му и морални, и материални щети. Законно право, което е отделно от Закона за реституцията.

Но няма закон, който да те задължава да използваш законните си права. Законът в случая опира до морала - и той го прояви. В противен случай щяхме да плащаме всички, а той ни го спести.
 
И сега се опасявам, че мнозина няма да ми повярват, но аз твърдя, че Симеон не знае достатъчно добре български език и това е основната причина за горното недоразумение. 

Но как да се обясни на хора, които никога не са ползвали чужд език, че е възможно в една житейска област да говориш езика добре, но в друга на моменти дори да не разбираш какво ти казват? Дават ли си сметка колко е трудно на 64 годишна възраст цял ден да възприемаш информация на език, който никога не си ползвал в деловия си живот? И да реагираш на нея с адекватен изказ? Защото работата на българския премиер е да възприема информация на български език поне по 10 часа на ден. Да може да я обработи и да реагира на нея, като възпроизведе отговора си пак на български език. И резултатите от това засягат цялата държава. Трудно и изморително, та до невъзможно е... а ние побързахме да се отдадем на политическо злословие и дори злорадство.

Всички помним моментите, в които отговорите на премиера на журналистически въпроси ни караха да се заливаме от смях. Горкият, колко ли е бил преуморен, за да изрече езикови запъртъци от рода на: 

„Намирам, че пак може би по моя грешка, аз разчитам на индивида, на хората, всеки да си поеме отговорността… както се очаква от него на дадените постове и мисля, че това се случи с много голяма част от лицата.“

или

"Всичко се кара по един умен, интелигентен начин и нека експертите да говорят, а не всеки да се произнася." 

Ако някой си направи труда, със сигурност ще може да открие съответните чуждоезични езикови конструкции, преведени буквално дума по дума.

Но вместо да осъзнаем и приемем, че това беше резултат от слабото владеене на българския език, ние го засипахме с обиди и безмилостни подигравки, насочени дори към умствените му способности.

Не може да не се запитаме дали Симеон II е съзнавал пред колко много и различни трудности ще се изправи и защо се хвана да ни управлява на тази възраст? Дали си е мислил, че народ, който е способен на такава детска доверчивост, може би и ще слуша и изпълнява по детски?

Но си мисля и че на негово място малцина биха отказали, такава авантюра не е за изпускане. 

И все пак Симеон Сакскобургготски ни даде още една възможност да опознаем себе си като народ. Не само по детски доверчиви, но и по детски лоши сме, особено в този конкретен случай.

И сме много загубени... цял народ да не се сетим, че се изгубихме в превода!

Може би някой ще ме попита подозрително какво целя с това, че точно сега, когато политическите страсти около него позатихнаха, отварям тази тема.

Отговорът ми едва ли ще бъде много убедителен, защото е пак по детски наивен:

- Нищо не целя, просто смятам, че в този случай бяхме несправедливи, а като общество би трябвало да се стремим към справедливостта.

 

https://www.youtube.com/watch?v=D6bPWBTxWdA

 




Гласувай:
12
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: alexiev123
Категория: Политика
Прочетен: 455846
Постинги: 744
Коментари: 540
Гласове: 601
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031